Выбрать главу

-

И не сметна да ми кажеш?

-

Опитах се. – каза решително – Но ти отиде да тичаш.

По дяволите. Тя наистина бе опитала. Сега се почувствах зле, задето изкарах

неудовлетвореността си върху нея. Тя бе нова в нашето общество, не беше отраснала в него. Не

разбираше тънкостите, не знаеше способностите ни. Яростта изчезна от мен.

-

Момичешки неща, вълчи неща? Не може ли да бъдеш още по-загадъчна?

-

Не исках някой да ни чуе и разбере, че съм застанала срещу заповедите. Всички

наоколо имат толкова силно развит слух. Не знам как може да се запази тайна тук.

Поклатих глава, импулсивен страх се зароди в мен, заради моята собствена тайна.

-

Обикновено не пазят. – сега беше мой ред да се почувствам неудобно. – Съжалявам. Не

трябваше да изкарвам яда си към Конър на теб.

-

Няма значение. Аз също бях ядосана. Но, хей, ти се контролираш по-добре от всички

други.

Резултатите от теста най-после достигнаха до съзнанието ми. Преминах. Конър ми бе дал

позиция, с голяма отговорност. Бях го впечатлила – но за колко дълго време? До първия път, в

който имаме нужда да се преобразуваме. А когато не успея, всичкия респект, върху който

влагах толкова сила за да го постигна щеше да се изпари. Започнах да споря със себе си, дали

да не се върна в салона и да му кажа истината, но това бе трудно. Току що го бях доказала.

Способна съм да бъда полезна – докато ситуацията не стане прекалено лошо. Не исках да

загубя възможността да бъда с Конър, затова щях да се преструвам, че всичко е добре, че

нервите ми не са били внезапно опънати. Ухилих се.

-

Сритах му задника.

-

Почти... До преди финала.

Не можех да реагирам. Какво да кажа за това? Да отрека, това което всички видяха?

-

Не му позволи да те повали, – каза Кайла. – Спретнахте една хубава борба. Ако искаш

може да се мотаеш с мен и Лукас довечера.

-

Да, да бъда изгорена докато вие двамата се натискате звучи забавно.

Тя ми даде една снизходителна усмивка.

-

Ние ще се сдържаме, Лукас ми каза за медийната стаята – че има голям телевизор

свързан със ДВД плейър. Събрахме се една групичка и ще ходим да гледаме филм

довечера. Надявам се да е нещо с Брад Пит.

-

Късмет с това. Момчетата са склонни да вземат най-лошите филми, които са правени

някога.

Тя повдигна рамене, щяхме да започнем добър спор за това.

-

Това също ще прорабори. Основното, което трябва да правиш е да си част от групата.

И без съмнение да се целуваш докато светлините са угасени.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Вратата на салона се отвори и Конър излезе. Той кимна към мен в поздав докато минаваше

покрай мен.

Тръпки започнаха да преминават през мен. Знаех, че това обикновенно става след тежка

тренировка, но тези нямаха нищо общо с отслабналите ми мускули. Тези бяха заради Конър.

Бях го виждала да се бие във вълчата си форма, когато бяхме нападнати от диви животни в

природата.Той изглеждаше красив, но смъртоносен. Но го бях виждала във войнствен режим в

човешка форма. По дяволите, бе адски секси и дори още по-опасен.

Особено, защото виждах в очите му, че знае истината, за това което направих. Оставих го да

спечели.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Seven

Глава седма

Превод: sunset

Редакция: sunset & djenitoo

_______________________________________________________________

Дългия, горещ душ, който си взех когато се върнах обратно в стаята накара тялото ми да се

отпусне. Но напрежението се върна веднага щом премахнах кърпата от тялото си и забелязах

неприятни синини по бедрото и горната част на ръката си. В неудовлетворението си бях

ударила юмрук по тезгяха и сега имах и натъртване. Всеки себе-уважаващ се шифтър щеше да

се преобразува и да излекува тези наранявания. В моята ситуация трябваше да избера дрехите

си по-добре за не покажа твърде много кожа.

Това няма да впечатли Конър.

Не можех да повярвам, че след само час след безумния му тест вече се оглеждах наоколо в

очакване да го видя. Не можех да отрека, че да се боря с него бе тотално възбуждащо – дори и

причината за това да бе. . . изпит.

След близката ни схватка върху тренировъчния дюшек, знаех че най-накрая съм предизвикала

вниманието му и резултата бе повече от ободрителен, тъй като бях заела авторитетна позиция.