Той усети аромата на феромони, който се освобождаваха от близостта му. Чудех се какво ли би
могло да се случи ако нямахме публика в салона. Щеше ли да скъси разстоянието помежду ни
и да ме целуне? Щеше ли да възрази, ако плъзнех ръцете си под тениската му и помилвах
твърдите мускули на гърба му? Щеше ли да притисне –
Силно почукване по вратата на банята накара сърцето ми да се качи в гърлото ми.
-
Британи, може ли да вляза? – попита Линдзи.
Кога се бе върнала обратно в стаята? И трябвало ли да изчака докато приключа със фантазията
си, за да привлече вниманието ми?
-
Не съм облечена – извиках.
-
Е, увий се с някоя кърпа. Трябва да започвам да се приготвям, Рейв ще ме чака.
-
Само една минутка.
Не ми пукаше, че не прикривах раздразнението си. Но и не можех да си позволя още време за
да видя накъде ще поеме фантазията ми. Може би щях да продължа тази вечер преди да
заспя. Огледах още веднъж тялото си набързо и не видях други синини.
Завих кърпата около него, но синината на бедрото ми все още бе открита, напомняйки ми за
едно непослушно дете, което някога бях гледала. Чудесно. Може би Кайла нямаше да
забележи. Линдзи знаеше истината, така че нараняванията ми нямаше да я изненадат. Взех
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
още една кърпа и започнах да търкам косата си точно над ръката си, сякаш я суша за пръв път –
надявайки се, че синината ще остане скрита.
-
Благодаря – каза Линдзи докато минаваше покрай мен и затваряше вратата.
Кайла закопчаваше къса дънкова пола, когато хвърлих едната кърпа на леглото и започнах да
търкам гърба си с другата. Синините на ръцете ми бяха скрити от погледа к. Извадих един чифт
дънки, а колкото до ризата –
-
Това синина ли е? – попита Кайла.
Поглеждайки надолу към бедрото си, се поставах да изглеждам изненадано.
-
Ъргх. Изглежда като такава.
-
Преобразувай се и я излекувай – нахлузи дантелен зелен потник през главата си – Това
е едно от най-хубавите неща на това да си шифтър. Лесно е да се излекуваш.
Тя хвана четката и започна да я прекарва през гъстата си червена коса.
-
Ще се погрижа за нея след като тръгнете – но не по начина, по който тя си мислеше.
Тя продължи да се сресва.
-
Ще затворя очите си, ако се притесняваш от преобразуването пред мен.
-
Благодаря, но ще се справя с това.
-
Разбирам – каза тихо.
Съмнявам се.
-
Разбираш какво?
-
Това е лично изживяване. Първия път, когато трябваше да се преобразувам пред друг
освен Лукас, бях толкова нервна, че не бях сигурна дали ще се справя. Представям си
какво може да е да израснеш, знаейки че си шифтър и имаш тези невероятни
способности. Не знам как може да имаш търпението да чакаш.
-
Не че имаме друг избор.
-
Така е – тя остави четката си настрана, насочи се към вратата и спря – Сигурна ли си, че
не искаш да те изчакам?
-
Да. Освен това, Лукас най-вероятно ще ти даде хиляди целувки преди да успея да се
приготвя.
-
Или една дълга, бавна. Те са ми любимите – отваряйки вратата, се усмихна меко. –
Здравей – поздрави го.
-
Здравей – каза Лукас, гласа му отразяваше колко е щастлив да я види.
Тя затвори вратата бързо, преди Линдзи да излезе от банята. Щеше да е чудесно да има момче, което да ме чака в коридора, но единствения правилен за мен бе Конър.
Облякох се бързо, преди Линдзи да излезе от банята. Нямах нужда от повече съвети за това как
да се справя със синините ми, а най-вероятно нейното решение щеше да включва една дълга
лекция, че е дошло време за истината.
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Прекарах пръсти през косата си и я оставих свободна. Представих си как Конър прокарва
пръсти през нея, отново и отново – докато изсъхне.
Имах нужда да спра да мисля за него и да продължа живота си. Може би старейшините бяха
прави. Може би наистина истинската ми сродна душа се намираше в друг щат, дори в друга
държава.
Добре, все още не се бях превъплътила, а нещата са малко по-различни за мен, но това не
значи, че не заслужавам сродна душа – или поне гадже.
Не се нуждаех от обвързване в живота си, но целуването ме устройваше.
Езика на Конър плъзгащ се около моя –
Въздъхнах дълбоко. Не зная, дали ще е възможно да съм щастлива с някой друг, освен с Конър.