А щеше ли той да е щастлив с някой, който не е Линдзи?
Вратата на банята се отвори и тя излезе, изглеждаше чудесно както винаги. Имаше фигурата на
супер модел, докато аз никога не съм била толкова слаба. Веднъж баба ми ми бе казала, че
имам добра структура на костите.
Да, това е комплимент, за което всяко момиче копнее.
-
Чух, че си в един отбор с Конър – каза Линдзи докато поставяше купчината мръсни
дрехи в ъгъла близо до леглото к.
-
Не е тайна. Написано е на лист на стената до съвещателната зала.
-
Иска ми се нещата помежду ви да проработят, наистина е така. Но Конър изглежда...
малко дистанциран днес.
-
Ами, ъъх. Ти го направи на глупак, Линдзи. Нещо, което никога не бих направила.
Наситено червено изби по бузите к.
-
Трябваше да бъда силна като теб по-рано – когато осъзнах, че Рейв е единствения.
Просто не исках да нараня Конър. Имам предвид, всички си мислеха, че си
принадлежим. Само аз не смятах така.
Не отговорих. Нямаше нещо, което можех да кажа за да се почувства по-добре. Тя излезе тихо, а аз седнах на леглото си чудейки се как да прекарам вечерта си. Момичетата, с които
обикновено се мотаех – Кайла и Линдзи – ще са заети да се сгорещяват със сродните си души.
Което оставяше само един член от екипа необвързан с някого – Конър. Но колкото и да ми се
искаше да го видя, раздразнението ми към него щеше да се върне, а не бях в настроение да се
карам с него. Започнах да се чувствам разочарована, че не ме познава достатъчно добре, за да
знае че си скъсвам задника за да бъда най-добрия Тъмен Пазител.
Тази вечер щях да съм сама.
След като си взех топли пуканки от машината в коридора, поръсени щедро с масло, се вмъкнах
в медийната стаята, която ми приличаше на мъничък театър. Светлините вече бяха изгасени, а
филма течеше. Почти се пресегнах за малкото фенерче, което обикновено носех в джоба си, но
си спомних, че сега би трябвало да имам добро нощно виждане.
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
С Пазителите, няколко новака, персонала на резиденцията и старейшините почти не бяха
останали празни места. И разбира се, по ирония на съдбата, точно в този момент нашия герой
бягаше през гората, опитвайки се да избегне застигащото го пълнолуние. Да, върколашките
филми са на върха на листа с филми, които трябва да се гледат. Холивуд придаваше на нашия
вид жестокост извън нормалната. Бе много по-трудно да намеря празен стол. Чух отваряне на
вратата и затварянето к толкова бързо, че ми даде малко светлина за да огледам.
След това някой докосна ръката ми и тръпка на удоволствие премине през мен, а по-ранното
раздразнение към Конър, което чувствах изчезна. Дори в непрогледната тъмнина, без чисто
виждане, знаех че е Конър. Разпознах мириса му.
- Чакаш ли някой? – прошепна близо до ухото ми, изпращайки сладки тръпчинки по врата ми.
Само теб, изскочи в съзнанието ми, колкото и сантиментално да звучеше.
-
Ъъъ, не.
-
Тогава седни с мен.
Преди да успея да реагирам, Конър уви ръка около моята и пръстите ни се преплетоха. Сърцето
ми пропусна удара си, реагиращо на силните му пръсти увити около моите. Усещах ги как
пробягват по тялото ми, докато се борехме, но по някаква причина този момент изглеждаше
много по-интимен. Конър бе с няколко сантиметра по-висок от мен и малко по-широк – а аз си
спомнях отлично как тялото му притискаше моето по-рано.
Сцената на екрана изведнъж стана по-светла, докато се фокусираше на пълнолунието, и можех
да виждам малко по-ясно. Конър ме поведе към предните места, пред Кайла и Лукас. Не бях
виждала никога Кайла с толкова безизразно лице, очите к нараснаха от изненада, а не мислех, че има нещо общо с филма.
Опитах се да се преборя с чувството за загуба, когато Конър пусна ръката ми. Сядайки долу, се
настаних удобно преди да му предложа малко пуканки. Усмихвайки се, той заграби една шепа
преди да премести вниманието си към филма, задушевната ни борба този следобед очевидно
бе забравена.
Не бях сигурна какво точно бях очаквала. Ръката му да ме обгърне, а устните му да се
пристиснат в моите. Докато хрупах пуканките усетих как вкуса им се превръща в такъв на
дървени стърготини – не бяха виновни те. Просто загубих апетита си.
На човека във филма внезапно му покълна коса и малки кичури козина по лицето и ръцете. С
лош специален ефект, лицето му започна да се издължава в муцуна. Имах чувството, че филма