е направен директно върху видеокасетата.
-
Остави ме намира – промърмори Конър и започна да хвърля пуканки по екрана. И не
беше единствения.
Викания и дюдюткания ни за обиколиха.
-
Кой откри този? – извика Лукас.
-
Даниел – изкрещя някой в отговор.
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Определено се изстрелва към първите места.
Имаше неизказан конкурс да се намери най-лошия върколашки филм, който е правен някога.
Имахме необичайно чувство за забавление. Обикновено бих се смяла заедно с другите и бих се
забавлявала от подигравките, която хвърляхме към тази пародия на нашия вид. Но тази вечер,
наблюдавайки трансформацията – дори да бе толкова далеч от реалността, че бе комерсиално
– ме удари прекалено силно.
През целия си живот съм определяла себе си от това, което ще се превърна когато навърша
седемнадесет и се срещна с пълнолунието си. Всичката несигурност, която чувствах, поради
факта, че никой не ме бе обявил щеше да се стопи. Във вълча форма, щях да съм пълна с
красота, увереност и сила. Никога нямаше да се тревожа, че някое момче би ме изоставило, по
начина по който се е случило с майка ми и мен.
Внезапно бях много по-притеснена от ръката на Конър, която бе протегната по облегалката на
стола ми и кокалчетата му, които пробягваха по бузата ми. Контакта предизвика такава
изненада, че цялото ми тяло се втвърди.
-
Какво не е наред?
Гласа му бе нисък и дълбок, устата му бе толкова близо до ухото ми, че почти не можех да чуя
освиркванията, когато върколака на екрана завърши напълно трансформацията си – без дори
да премахне дрехите си. Евтин трик.
Поклатих глава.
-
Нищо.
Той приплъзна ръка по шията ми и започна да гали върха на брадичката ми с палеца си.
Топлина се насъбра в стомаха ми. Беше ми пределно ясно, че ме изучава, докато се опитваше
да създаде впечатлението, че е обърнал вниманието си към екрана. Имала съм толкова много
мечти за момент като този с Конър, но сега когато един такъв бе толкова близо просто не
можех да му повярвам. Преди няколко вечери се бе приготвял да обвърже живота си, сърцето,
тялото и душата си с Линдзи завинаги. А сега ми отделяше толкова внимание, че сякаш никога
не е съществувала, докато символичния символ на рамото му, изобразяващ името к, който
трябваше да ги определи като сродни души, бе вписан с мастило в кожата му. Също така бе
усетил нужда да ме изпробва. Може би и аз трябваше да направя същото.
Устните му се допряха до ухото ми и мисълта ми се разби заедно с концентрацията ми.
Издишах през зъби, чувствайки се сякаш се топя в седалката.
-
Да вървим – заповяда.
Преди да мога да оспоря решението му – не, че щях – той стана, хвана ръката ми, издърпа ме
на крака и ме поведе извън стаята. В коридора ме погледна.
-
Нещо не е наред. Зная, че вече не си ядосана за следобеда, иначе не би седнала с мен.
Нещо друго те притеснява. Какво е то?
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Гласа му излъчваше сила и команда. Исках да му кажа истината, исках да ме успокои, че някъде
ще се намери отговор и ще се превърна в красивия вълк, за който винаги съм мечтала. Но си
спомних страните погледи, които получих, когато стъпих на онази бягаща пътека. Тези погледи
щяха да са нищо, в сравнение с онези, които щях да получа, ако оставя истината да излезе
наяве.
-
Кашата с Био Хром – частична истина. – Не бях в настроение да гледам филм и да се
забавлявам на това, което сме. Менсън и баща му ни гледат като нещо съвсем малко
повече от лабораторни плъхове, на които може да се направи дисекция , да се изучат, и
да ни обрисуват така – кимнах с глава към медийната стая – не ни помага каузата ни.
Ние сме изтъркани.
-
Не, не сме Британи. Никой не знае за съществуването ни, освен Био Хром. Филмите и
историите са основани върху нечие въображение и страхове. Знаем, че същността ни
може би ще е грозно деформирана, но не трябва да си изграждаме илюзии, ако в
действителност никой няма смелост да излезе от горите.
Думите му ме изненадаха.
-
Мислиш ли, че трябва? – попитах.
-
Говорехме относно това, но чу старейшините. Те вярват, че сме в безопасност, ако
запазим тайната.