-
Това ли е, в което вярваш ти?
-
Аз предпочитам да се срещна с бурята – той се пресегна към пуканките и напълни
шепата си – Да отидем някъде другаде.
-
Къде?
-
Просто да се поразходим.
Той хвана опаковката, която все още стисках и я хвърли в близкото кошче. Обвивайки ръката си
около моята ме поведе навън. Обикновено не бях толкова податлива на обработка, но тази
вечер го оставих да ни заведе, там където той желае.
Стигнахме до края на двора, където отстъпваше място на гората. Облягайки се на едно дърво,
Конър постави ръце на ханша ми, карайки ме да се присъединя към него. Сърцето ми започна
да бие по-силно, очите ни се срещнаха, а погледите ни се преплетоха.
Много бавно, той спусна ръце надолу по моите и се намразих за това, че трябва да нося ръкави
за да покрия синините, които можех да почувствах докато докосваше кожата ми. Той провря
пръстите си в моите и електрическа искра се изстреля помежду ни. След това повдигна ръката
ми и започна да ближе маслото и солта от пръстите ми. Това може би бе най-емоционалното
нещо, което съм преживявала. Но не се чувствах. . . не знам. Честна.
-
Няма да бъда утешителното ти момичето. – казах, насилвайки се за да изрека думите.
Изглеждаше ми изненадан от резкия ми тон.
-
Линдзи ми каза, че имаш чувства към мен.
Затворих очи и простенах. Тя нямаше право. Отворих очи за да открия, че все още ме изучава.
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Е? – подкани ме.
Стиснах зъби, надявайки се, че не е на път да ме направи на глупачка. Но това беше Конър.
Конър, който ходеше на училище с мен. Този, за когото скандирах на футболното игрище. Този, който се грижеше за екипировката на лагерниците в гората и никога не се оплакваше. Онзи със
секси усмивката, единствения който – ако мога да бъда честна – се интересува достатъчно от
нашия вид, за да се подсигури, че човека, който ще му бъде дясна ръка е достатъчно силен.
-
Да, и какво от това?
-
Колко силни?
-
Не е нещо, което мога да оценя по десетобалната система. – най-вече, защото чувствата
ми към него излизаха от всички диаграми.
-
Беше ли като... един ден да ме погледнеш и бам! Ударена си от гръмотевица.
-
Не.
-
Това е начина, по който се е почувствал Лукас с Кайла. Когато срещнем
предопределената ти сродна душа е като да получиш удар в стомаха.
-
Е, това е доста романтично – казах саркастично. – Но защо трябва да е по този начин?
Защо не може да е постепенно влюбване, както при хората?
-
Защото не сме хора.
Придърпа ме близо, докато бедрата ми се отъркваха в неговите.
-
Остави ме да спечеля този следобед. Отпусна хватката си преди да кажа, че се
предавам. Знаеше много добре какво да направиш.
Бях ли изтълкувала грешно желанието, неосъзнавайки, че го бъркам с гняв, може би дори
разочарование, задето го оставих да спечели. Преглътнах тежко.
-
Реших, че егото ти е понесло достатъчно силен удар, когато Рейв те е победил. Не
можех да ти го причина отново – не и пред другите.
-
Мислиш си, че Рейв ме е победил? – попита, бавно изговаряйки всяка дума, сякаш му е
трудно да ги изрече.
-
Ами, да, така стават тези неща. Предизвикателствата са борба до смърт, но нито един от
вас не е умрял, но Рейв е взел момичето, което значи, че е спечелил, но е показал
милост. – Разбрах колко ужасно звучи това, което говорех. Толкова нетипично, но исках
отчаяно да обясня защо го оставих да спечели. – Повярвай ми, ако имаше залози щях да
заложа на теб. Не си като Лукас, за да сплашиш с физиономията си или смущаващ като
Рейв, но си здрав и силен и мисля, че си най-добрия от –
-
Просто млъкни – изръмжа, точно преди да покрие устните ми със своите.
Почувствах се сякаш съм чакала през целия си живот точно този момент – да целуна Конър. И
беше толкова трескаво и диво, както винаги съм си го представяла. Как можеше да не бъде,
когато един от нас бе достатъчен късметлия да отприщи звяра в себе си?
Умът ми напомни, че моя звяр все още не бе пуснат на свобода, но го избутах настрана за да се
съсредоточа в целувката. Кожата ми се стегна, когато наболата му брада надраска брадичката
ми и я ожули. Имаше глад в тази целувка, стаена страст и неочаквана нежност. Силните му
ръце скитаха по гърба ми, провряха се под ризата ми и се плъзнаха по гърба ми от кръста до
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/