разтояние. Не се приближавай твърде много, Британи. Ти си една от нас, но не си свързана с
нас. Момичетата ще говорят с теб, но никога няма да ти се доверят. Ще ти бъдат
приятели, но никога няма да те поканят в най-интимния си кръг. Мъжете ни ще се бият
зад теб, но никога за теб. Никой никога не ме бе канил на среща. Никой никога не ме е
целувал. Никой никога не ме бе поглеждал с желание в очите.
Дали промяната ми не дойде защото никой не бе с мен? Но това нямаше смисъл, луната ни
променяше. Тя ни призоваваше. Надигнах главата си назад и извих.
Но не бе вой на вълк. Бе изтрадал писък на момиче. На човек.
Човек, чиято душа бе потъпкана, а сърцето – разбито.
Не бях шифтър.
Аз, Британи Рийд, бях нищо.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Two
Глава втора
Превод: sunset & djenitoo
Редакция: sunset & djenitoo
_______________________________________________________________
Не помня кога съм заспала, последния ми спомен е, че крещя докато гърлото ми пресъхна и
забивам юмруци в земята, докато ръцете ми започнаха да болят. Изчерпала съм се напълно
някъде в този момент, защото когато се събудух се загледах в слънчевата светлина, която
танцуваше над листата.
Винаги съм обичала дивата природа, но внезапно вече не се чувствах част от нея. Мисля, че
мога да чуя в бриза, който развява листата на дърветата подигравка. Не знам къде исках да
отида, но знаех къде трябваше да съм. Трябваше да се завърна в Уолфорд. Тъмните Пазители
се бяха събрали там, за да разберат как да защитят нашия – техния – вид. Био Хром,
изследователска компания, бе открила съществуването ни и бе решена да разкрие нашите –
техните – способности да се преобразуват, дори ако това означава да ни убият – да убят тях.
Ударих се силно, трябваше да спра да мисля толкова разделено. Не бяхме шифтъри срещу
нешифтъри. Бяхме ние. Да, нещо бе сгрешено, но това не означаваше, че не може да бъде
поправано. Трябваше да държа съзнанието си отворено за отговор, че това е една случайност
на природата, която би могла да бъде отстранена лесно. Може би рождения ми ден бе твърде
близо до пълнолунието и се нуждаех от още един лунен цикъл за да приготвя тялото си за
трансформацията. Може би датата на акта ми за раждане бе сгрешена. Боже, толкова отчаяно
исках да намеря лесен отговор.
Знаех, че не мога да кажа на никого, че не съм се преобразувала. Чаках твърде много, работех
прекалено силно за да бъда приета. Не исках да се изправя срещу това, че може би не съм
шифтър. Имаше друга причина, поради която не съм се трансформирала. Каквато и да беше,
щях да я разбера.
Взимайки раницата си, която бе близо до мен, тръгнах. Бях планирала да бягам бързо на
връщане, показвайки новата си външност и наслаждавайки се на вятъра в козината ми. Вместо
това тръгнах през гората, насилвайки краката си да се движат един след друг, единия пред
другия. Обяснението, за това, което не се бе случило същестуваше някъде. Но не исках никой
да знае истината за мен.
Ако откриеха истината за мен щяха да ме погледнат със съжаление или ужас. В момента
съществувахме наред с хората, но никой от нас не искаше да бъде като тях. Те бяха жалки
същества, статисти, винаги заключени в една и съща форма. Биха могли дори да ме изгонят. Не
можех да поема този риск. Аз съм Тъмен Пазител. Беше това което винаги съм искала да бъда.
Как щях да погледна образа си в огледалото, първия път когато разберех каква бе истината –
или не беше?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Страхувах се, че старейшините могат да изпратят Пазители да ме търсят, затова поех по краткия
път към Уолфорд. Имах нужда от време да събера достатъчно кураж за да се срещна с тях и да
не им се дам. Няма да е лесно, не бях някой който вярва в частичната истината. Бях позната
като честна и срещаща се с реалността в ситуациите. Но да се срещна със собствената си истина
щеше да боли.
Много малко хора ме харесваха преди, а ако сега разберат, че не мога да се преобразувам ще
гледат на мен като откачалка по натура. Беше достатъчно зле, че никой не ме обяви като негова
половинка. Не исках да премина и през това, че не съм се превъплатила навреме.
Бе около обяд на втория ден, когато преминах през студените останки на лагерен огън на брега