на една река, която преминаваше през националната гора. Получих силно сърцебиене, когато
клекнах и оставих малко пепел да се стече между пръстите ми. Беше напълно истинала, а и не
бях забелязала никаква светлина в тази зона през нощта. Може би бяха минали няколко дни
откакто някой бе минал от тук – но ми изглеждаха по-нови. Не можех да обесня защо имам
това чувство.
Косъмчетата на раменете ми настръхнаха, когато се загледах в бързо течащата вода на реката.
Бе напълно възможно някой да е минал по нея оттук и да е спрял за да пренощува. По-надолу
по реката имаше няколко остри завоя, а водите бяха бурни и пенливи.Мястото бе чудесно за
спортните ентусиасти, но те обикновено са придружени от шерпа, който би могъл да ги върне
обратно ако тръгне да отива прекалено на север, твърде близо до Уолфорд.
Изглеждаше ми параноично, че имам такова лошо чувство, за това което току-що открих, но не
можех да се оттърся от това усещане, че нещо не е както трябва. Много бавно и предпазливо
обиколих лагера, забелязах различни отпечатъци на обувки, които са оставили. Можех да
определя ясно четири стъпки. Беше очевидно, че те са пристигнали и са си отишли от реката.
Открих вдлъбнатина на брега, там където гумения им сал се е докоснал към земята, когато са
го извадили на брега.
От другата страна на лагера забелязах зона, където като че ли за доказателства бяха
разпръснати няколко листа. Линията от листа спираше близо до една гъста зелинина. Взимайки
голяма пръчка, започнах да я прекарвам през нея. Чух щракване, сякаш бях освободила
някакъв автоматичен механизам, за който подозирах, че е някъде вътре. Пръчаката бе
изтръгната от ръката ми рязко, когато въжето се затегна около к и след това излетя във
въздуха, докато не достигна до височина някъде около главата ми, клоните изкърцаха от
внезапното им поверено тежко състояние.
Капан. Един от тези, от които се избягват лесно, но въпреки това са опасни. Въжето би убило
животното – но също така бе възможно и то да оцелее, ако се откачи докато въжето го повдига
от земята. Съдейки по настройката бе заложено да обхване животно със среден размер. Нито
заек, нито мечка. Но би паснал идеално на вълк.
Студена тръпка пробяга надолу по гръбнака ми и обратно. Залагам си живота, че знам кой е
отговорен за това действие. Не беше нито ловец, нито любител спортист.
Бе Био Хром, нашия най-голям враг. Бяха засилили усилията си да заловят шифтър и се бяха
приближили доста до местоположението на Уолфорд.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Трябваше да се върна бързо и да ги предупредя. Надявах се да не закъснея.
Изпитах чувство на облекчение, когато най-сетне пристигнах в Уолфорд и видях главната
резиденция, все още стояща там. Не видях данни за насилие. Нищо не изглеждаше извън ред.
Тъй като бях на два дни път от Уолфорд и най-вече, защото докато не се насилвах да бързам –
докато не открих капана – бе почти полунощ на следващия ден, когато най-накрая достигнах до
железните порти, които обграждаха имението. Преди няколко века, повечето от шифтърите ни
са живели тук, скрити от всички останали на света. Но когато света започнал да се модернизира
и индустриира, са се преместили при хората – ползващи и допринасящи за постиженията им.
Но все още гората бе нашия истински дом – единственото място, където можем да бъдем
каквото сме и да празнуваме за това.
Плъзнах картата-ключ в пролуката и портата се отвори. Изглеждаше ми странно, това че сме
комбинация от старо и модерно. Ние използваме карти ключ за достъп, но все още вярвахме в
древния ритуал мъжете да обявяват техните сродни души. Иди ги разбери.
След като го преминах, застанах там докато портата издрънча заключена, звука отекна през
мен. Винаги намирах утеха тук. Нямаше враг, който някога да е преминал стените. Тук,
традицията преминаваше от едно поколение на друго. Затворих очи, поех дълбоко дъх и се
опитах да извлека спокойствие от прародителите си. Но усещах негостоприемство, сякаш бях
чужд човек или по-лошо - измамница.
Иска ми се майка ми да беше тук, не се нуждаех често от нея. Винаги съм искала да бъда
независима, затова бе трудно да призная, че копнеех за прегръдката к. Почувствах се
облекчена, когато замина за Европа, защото няма да бъде наоколо и да се намесва във всички
събития. Не си и бях помисляла, че ще съм способна да се примиря с постоянното к висене