около мен и притеснение. Обичах майка си, но тя бе ужасяваща. Винаги се опитваше да ме
защити. Бях станала малко по-буйна, само за да се измъкна от емоционалните к ограничения.
Знаех, че ми мисли доброто, но понякога се чувствах задушена.
Колкото до баща ми, той винаги е бил непоявяващ се в живота ми. Очевидно той е видял майка
ми по време на трансформацията к, висял е наоколо достатъчно дълго за да я омае, след това е
поел към неизвестни страни. Тя се справяше достатъчно добре без мъж в живота си – което е
причината, която ме убеди, че не се нуждая от момче за трансформацията си.
Тръгнах към огромното имение, което ми напомняше много на това, което бе имало до него
преди. Имаше още няколко сгради тук в Уолфорд, които ти спираха дъха и съхраняваха разни
неща, но когато нашия вид посещаваше селото остсядаше в гигантското готичеко имение,
където някога предците ни са се наслаждавали на спокойно същесвуване. Бе обновено и сега
включваше всичко модерни уреди, а нашите старейшини живеят тук през цялата година.
Скрито навътре в националната гора, то ни осигуряваше сигурност. Тъмните пазители работеха
като водачи – другите ни знаеха като шерпи – и пазеха хората надалеч от нашата скрита зона на
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
гората и по този начин ние поставяхме лимити на външните посетители. Мислейки реално, ние
приемахме цялата гора за наша, въпреки че правителството си бе присвоило част от нея.
С периферното си зрение хванах мигновенно движение и застанах отбранително, действията
ми се бяха подобрили от часовете по оцеляване. За моя най-голяма изненада видях Конър да
крачи на разтояние от мен, към горичката. Въпреки че бе с гръб към мен, успях да разпозная
широките му крачки. Той винаги се крачеше сякаш не бърза за никъде. Лунната светлина се
отразяваше в пясъчно русата му коса и очертаваше добре сложеното му тяло. Бе висок и
строен, но знаех, че е силен както всички останали шифтъри. Не трябваше да крием само
способностите на преобразуване, ами и силите, които идваха с нея. Поглеждайки към нас,
някои хора биха разбрали колко силни и способни сме.
Когато Конър изчезна между дърветата, се учудих защо е сам. Къде беше Линдзи? Обикновено
двойката става напълно неразделна след като са споделили превъплъщението. Възможно ли е
да има неприятности в рая?
Не бях сигурна как точно се чувствам относно това. Колкото желаех Конър да ме забележи, да
ме обяви и да премине през първата ми трансформация с мен, толкова и не желаех Линдзи да
се отнася с него зле. Но също така и не желаех да нарани Линдзи, тя ми бе приятелка.
Желанията ми към Конър бяха егоистични, но и също така на тях двамата им пожелавах най-
доброто. Объркването и противоречието ми ме оставиха незадоволена. Като по правило,
винаги съм знаела точно какво искам.
Огледах се наоколо бързо. Никой друг не беше наблизо. Можех да оставя Конър да отиде, но
никога преди не съм се чувствала толкова самотна и опустошена в живота си. Имах нужда да
говоря с някого? Защо не с него? Само за няколко минути. Не беше като да го помоля да
изневери на Линдзи. Имах граници. Не крадях гаджето на друго момиче – но това не значи, че
не мога да говоря с него и да си взема моята Конър доза.
От пътуването след пълнолунието бях станала мръсна. При нормални обстоятелства, щях да си
отделя малко време за почистване, защото не желаех Конър да ме вижда в този вид, но не
исках да изпускам възможността да поговоря с него насаме. Въпреки, че той не изпитваше
чувства към мен, аз имах такива към него. Бях твърдо решена да се отдам на момче, за което
знам че не го е грижа за никой друг освен мен, но в точно този момент, не можех да устоя на
желанието да чуя гласа му.
Обърнах гръб на имението зад мен и се насочих в посоката, към която видях да тръгва Конър.
Потъпканата трева бе оставила ясна пътека, но щом влязах в горите не беше толкова лесно да
го проследя. Тревата около дърветата не бе отъпкана, а лунната светлина едва навлизаше
измежду листата. Ако се бях преобразила, щях да съм способна да уловя аромата му и да го
проследя. Всички сетива се повишават след първата трансформация. Шифтърите имаха по-
добро нощтно виждане, хващаха всички миризми, чуваха и вкусваха всичко по-добре. Дори
кожата става по-чувствителна.
Всичко, което трябваше да направя е да последвам инстинктите си, затова продължих да вървя