-
Това ме изненадва. Мислех си, че Менсън умира да сподели шедьовъра си.
-
Продължавам да мисля за онези малки плъхове, които превръща във вълци.
-
Обзалагам се, че са умрели.
Поклатих глава.
-
Мислиш ли?
-
Какво казах преди, не съм биолог, но Менсън се меси в неща, които просто не може да
разбере.
-
Но не мислиш ли, че е малко егоистично да не споделяме това което знаем, това което
сте. Имам предвид, какво ако способностите ви да лекувате наистина могат да
помогнат на другите?
-
Честно, Брит? Имаме шифтъри работещи в медицината, които правят изследвания,
защото преди пълнолунието сме уязвими колкото всички други към болести и
наранявания. Искрено вярвам, че ако имаше начин да предадем лечебните си
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
способности на някой друг вече да се е случило. Те разбират много по-добре от Менсън
същността ни.
Той бе прав. Шифтърите работят всякакви видове работа в градовете по света.
Разговора ни се стопи докато часовете се влачена и се изгубихме в мисли за това, с което
щяхме да се сблъскаме. Конър се надяваше Лукас да успее да ни намери бързо и да ни
освободи, за да можем да се присъединим към битка. Чудех се дали щях да имам време да
стигна до лабораторията когато ни освободят.
Всичко, което исках бе доза от онзи серум.
Менсън не дойде да ни навести. Никой не ни донесе храна или вода.
-
Възможно ли е да са изоставили лабораторията? – попитах по някое време.
-
Все още са тук.
Случи се малко след като падна мрака, а нашия затвор вече бе съставен от повече сенки,
отколкото светлина, точно тогава – целия ад се разтвори над главите ни.
Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Fifteen
Глава петнадесета
Превод: sunset & djenitoo
Редакция: djenitoo & sunset
_______________________________________________________________
С Конър лежахме на купчинката ни одеяла, стоящи близо един до друг, слушайки
съсредоточено, чудейки се какво става, когато лампите над нас се включиха за пръв път –
окъпвайки ни в прекрасната светлина.
И двамата скочихме на крака, когато вратата се отвори. Очаквах да видя Лукас идващ да ни
спаси. Вместо това беше Менсън крачейки възбудено, сякаш е малко дете получило това което
иска за Коледа. В допълнение на обикновения му антураж той имаше и баща си. Итън
балансираше с дълга кутия използващ и двете си ръце, по начина по който си представях
рицарите и техните мечове във верните им слуги. Цялото това шествие беше зловещо – Менсън
бе започнал да играе и ние бяхме неговата публика.
Можех да усетя напрежението излъчващо се от Конър. Той беше готов за битка.
Антуража се придвижи бързо до клетката ни. Уилсън застана от едната страна. Имаше пръщяш
звук. Конър изсумтя и се строполи без обичайната му грация на пода. Едва след това видях
зашеметяващия пистолет, който Уилсън бе мушнал между решетките.
-
Защо направи това? – изисках, когато приклекнах до Конър. Можех да видя шока и
объркването в очите му, борбата да си върне контрола над тялото и ума.
-
Той ще бъде добре след няколко минути. – каза Менсън. – Хайде. Трябва да те изведа
сега.
-
Всичко което направи миналия път бе да го заплашиш, и той те остави да отвориш
вратата. Не беше нужно да правиш това. – бях бясна.
-
Тогава те връщах, а не те извеждах. Трябваше да видиш видеото, как реагира приди –
когато разбра, че те няма. Силата, която показа беше удивителна. Никога няма да се
уморя да го гледам. Сега побързай. Ние имаме готовата формула и искам да я тестваме
довечера.
Навеждайки се напред, притиснах устни към бузата на Конър. Дори не знаех дали ще може да я
почувства.
-
Съжалявам. Моля те разбери защо трябва да го направя.
След това преминах през вратата. Менсън я натисна леко и тя се затвори бързо. Почти
незабавно ми се прииска да се върна от другата страна на решетките при Конър. Какво правех?
Серума на Менсън може да ме убие.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Менсън щракна с пръсти. Итън пристъпи напред и отвори кутията, за да разкрие две големи
спринцовки с златиста течност, с която са напълнени. Движенията им бяха като изпълнения от