Выбрать главу

лош филм. Чудех се дали Менсън е определил движенията им преди да дойдат тук. Вероятно.

Изглежда, че той е взел ролята на злодей на сериозно.

Вгледах се в спринцовките. Изглеждаха толкова големи.

-

Откъде знаеш, че дозата е правилна? – попитах.

-

Предполагам.

Погледнах го кръвнишки.

-

Знам повече отколкото малкият ти мозък може да си представи – каза той нетърпеливо.

-

Откъде знаеш, че е готов за тестване от хора?

-

В допълнение към мишките, ние го тествахме и на няколко други вида с ограничен

успех. Това е съзнателния фактор за който говорихме. И баща ми е тук за да

предотврати всякакви медицински усложнения.

Погледнах към Д-р Кейн. Той се усмихваше сякаш експеримента е вече успешен.

Погледнах обратно към клетката. Конър се бореше да застане в изправено положение. С рязко

движение той стигна до предния края на клетката и обви ръце около решетките, вероятно за да

се възспре да не направи нещо друго.

-

Какво. Правиш?

Той поклати главата си, без съмнение се опитваше да я проясни.

-

Тя не ти ли каза? – попита Менсън. – Тя е пазителка на тайни, нали? За да я върна тук в

малкият ти затвор, тя се съгласи да вземе първата инжекция.

Липсата на вяра изостри погледа на Конър. Поклати глава.

-

О, да, приятелю – подигра се Менсън. – Знам, че ти е трудно да разбереш, но ние

хората бихме платили всякаква цена за да притежаваме твоите способности.

С театрално движение Менсън извади спринцовката от кутията и изви вежди към мен.

-

Ако го забием в ханша или бедрото вероятно би било по-малко болезнено.

Кимнах. Устата ми бе пресъхнала, а дланите влажни.

-

Не…го прави, Британи.

Рязко обърнах главата си. Конър очевидно се бе отървал от ефекта на зашеметяващия

пистолет. Поколебах се.

-

Ще съм способна да се превръщам във вълк. Ще можем да сме заедно.

Той поклати глава, очите му ме умоляваха.

-

Не му позволявай да те превърне в нещо, което не мога да обичам.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Погледнах обратно към спринцовката. Толкова отчаяно исках това, което ми предлагаше

Менсън.

-

Ако ме обичаш, няма да направиш това. – каза Конър.

Затворих очите си. Не е честно. Изобщо не е честно. Когато отворих отново очите си, можех да

видя, че Менсън губи търпение. Внезапно всичко в света ми се преобърна. Можех да бъда

всичко което мечтаех, но само ако съм склонна да се откажа от това, което винаги съм искала

да имам.

Пристъпвах заднешком, докато не стигнах клетката. През решетките ръцете на Конър ме

обгърнаха силно.

-

Промених си решението, Менсън – казах.

-

Лошо. Уилсън, хвани я.

Уилсън погледна към мен.

-

Пипни я и си мъртъв. – каза Конър, и дори и да беше хванат в клетка, заплахата в гласа

му спря Уилсън.

-

Менсън, нищо добро няма да излезе от това да ме принудиш. – казах спокойно,

въпреки че сърцето ми препускаше. – Няма да си пожелая да искам да се превърна,

така че няма да разбереш дали работи или не.

Изражението му придоби онзи упорит вид, който съм виждала и преди.

-

Итън – изрева той.

Итън пристъпи назад.

-

Няма начин, човече. Мислех, че го правим за медицински цели. Не искам да се окосмя.

-

Страхливец – изплю Менсън. – Хубаво, искам да го опитам пръв все пак.

Повик от дивото – дълъг, дълбок и стоманен вой – отекна покрай нас.

Менсън изви вежди към мен.

-

Изглежда не си ми казала всичко, Британи. Но трябваше да го очаквам. Вие

върколаците притежавате близката гора, нали? Няма значение. Мога да използвам този

удобен момент, за да тествам инстинктите си за биене.

-

Уилсън, Джонсън, излезте навън. Спрете ги да не влязат вътре. – нареди Д-р Кейн.

Когато те излязоха, Д-р Кейн каза.

-

Синко, трябва да помислиш относно това.

-

Направих го, татко. Това беше за което си мислих откакто разбрах за съществуването

им. – преди някой да може да реагира, Менсън повдигна тениската си и заби

спринцовката в ханша си, изпразвайки съдържанието й. Гледах как златната течност

изчезва.

Той хвърли спринцовката обратно на пода.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

-

И така, какво да направя? Просто мисли като вълк.

-

Просто мисли като вълк – подкрепи го Конър.

Предположих, че му дава съвет, тъй като не мислеше, че серума ще проработи, затова, какво