двойки и когато се връщаха бяха в човешките си форми, облечени. Погледнах към Конър.
-
Не помислих за дрехите ти.
Той облиза и двете ми ръце и седна. Седнах до него, обвих ръце около тялото му и зарових
лице в козината му.
-
И двамата ли сте добре? – попита нечий дълбок глас.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Погледнах нагоре към Лукас, Кайла стоеше до него. Принудих се да им се усмихна.
-
Дам. Какъв е плана?
-
Всички хора са извън градата. Няколко зле изглеждащи пича се опитаха да се сбият, но
бяха единствените. Останалата част бе щастлива да си тръгне. Сега чакаме нашите хора
да я подготвят за да можем да я съборим.
-
Хората които са напуснали може да имат доказателство за съществуването ни. Заснеха
на запис как Конър се трансформира – предупредих го.
-
Да, знаем за това. Конър ни каза, но не мисля, че това са някакви значими
доказателства.
Кимнах.
-
Правилно. Още на сутринта – когато беше във вълчата си форма – Предполагам, че ти е
казал... всичко.
-
Наложи се. Глутницата е на първо място.
Стиснах с пръсти козината на Конър.
-
Знам. Но дори без доказателства хората ще продължават да говорят.
-
Със сигурност. Само, че никой няма да им повярва.
-
Надявам се да си прав.
-
Ако не съм, ще се справим и с това. Направихме всичко, на което сме сподобни тази
нощ. Конър, донесох допълнителни дрехи, ако искаш да се преобразуваш.
Конър легна и положи глава в скута ми. Разроших козината ми, наведох се и целунах носа му.
-
Ще се оправя.
-
Аз ще остана с нея – каза Кайла.
Той премести погледа си към мен.
-
Сериозна съм, ще се оправя – казах му.
Той облиза брадичката ми и му се усмихнах.
-
Отивай. Предпочитам истинските целувки.
Той тръгна заедно с Лукас, а Кайла седна до мен. Обви с ръка раменете ми.
-
Съжалявам. Когато рабзрах, че не си шифтър... сърцето ми ме заболя за теб. Винаги си
се приготвяла толкова усилено за това.
Повдигнах рамене.
-
Исках го толкова отчаяно, Кайла. Бях готова да взема онзи серум, но накрая просто не
можах да го направя.
-
Конър каза, че Менсън е мъртъв.
-
Да, не успя да преживее, това през което преминаваше. Беше ужасно. Сякаш бе хванат
през процеса на трансформиране. Не напълно човек, но не и звяр.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Не успяхме да го намерим.
-
Най-вероятно баща му го е отвел. Каза, че ще се опита да го спаси, но не мисля, че
съществува някакъв начин да го направи.
-
Не видях и Д-р Кейн – намръщи се.
-
Имаше доста хора вътре – и бе пълен хаос. Мислиш ли, че може просто да си ги
изпуснала?
-
Предполагам, че е възможно.
-
Когато Конър се върне може да видим дали иска да го потърси. Мисля, че Менсън е
миризма, която никога няма да забрави.
-
Лукас най-вероятно ще го открие. Трябва да отидем да го потърсим, за да бъдем
напълно сигурни.
Седяхме в мълчание няколко минути. Вгледах се в сградата, нежелаеща да погледна в очите
някой друг. Просто не исках да видя съжаление, симпатия или отвращение.
-
Бебчо?
Обърнах глава на една страна.
-
Мамо –
-
Зная, че не си бебе – каза и клекна до мен. – Но за мен винаги ще си моето бебче.
Толкова съжалявам, че не ти казах истината.
-
Няма нищо, мамо.
Не зная кой се пресегна към другия първи, но внезапно и двете се прегръщахме толкова силно, че едва си поемах дъх. Най-вече защото плачех. Майка ми също и колкото повече плачеше,
толкова по-силно ме стискаше. Предполагам, че когато наистина се нуждаех от нея тя е там
за мен.
Най-накрая се отдръпнах назад и вдишах дълбоко.
-
Имам прекалено много момичешки моменти.
Мама ми се усмихна и натика едно кичурче коса зад ухото ми.
-
Винаги си мислела, че трябва да си твърда.
-
Та, какво хареса у него – в баща ми.
-
Ще ви оставя насаме, – каза Кайла.
Мама, махна с ръка.
-
О, може да останеш. Ти също трябва да чуеш това. И ти, Линдзи. Можеш да спреш да се
криеш там.
-
Ти я помириса – казах.
-
Разбира се – отговори, сякаш беше нищо, след това се засрами когато осъзна, че никога
няма да имам способността да определя някой по мириса му. – Брит –
-
Няма нищо, мамо. Не можеш да спреш да бъдеш себе си, а аз трябва да започна да