Чух друго ръмжане, този път по-заплашително и по-контролирано. Обърнах се назад точно на
време за да успея да видя как Конър се нахвърля върху Менсън. И двамата бяха брутални в
желанието си да повалят другия. Но имаше някаква лудост в Менсън, която не съм сигурна, че
може да се победи.
Открих клон на земята. Бе здрав, но твърде дълъг. Грабнах го за двата края, поставих го върху
коляното си и го пречупих. Разделяйки го на две, получих точно това, което исках: пръчки и в
двете си ръце, пръчки с остри върхове.
Забързах към мястото където Менсън и Конър хвърляха телата си в смъртоносна битка.
Ръмжаха един на друг, оголвайки зъбите си. Конър бе на върха, но не можеше да се приближи
достатъчно, защото абсурдно дългата ръка на Менсън го държеше на разтояние.
Балансирайки тяло и на двата си крака се подготвих. След това замахнах с крак и изритах Конър
надалеч. В същия момент паднах на колене и забих кола през сърцето на Менсън.
Той не бе вампир, но кол през сърцето би убило практически всичко.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Sixteen
Глава шестнадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo
_______________________________________________________________
Беше тъжно, че след смъртта си Менсън отново възвърна човешкия си облик. Изглеждаше
толкова невинен, почти сладък. Без грубост, цинизъм или мания.
Преди Конър да се преобразува той изви в нощта. Но неговия вой не бе на триумф, а повик.
Това, че не намери удоволствие в смъртта на врага си ме накара да го заобичам още повече.
Не зная откъде Кайла бе намерила одеялото, но клекна до Менсън и обви с него безжизненото
му тяло.
-
Почивай в мир, Менсън.
По-рано това лято те бяха приятели. Накрая неговата мания към шифтърите, собствената му
формула го погуби.
Това ме накара да се зачудя дали при мен бе по-различно. Дали обсебването ми от факта, че не
съм шифтър унищожаваше това, което можех да имам с Конър. Или бях наистина безкористна
в желанието си да го оставя да си отиде?
-
Намерете Д-р Кейн – или това, което е останало от него, – каза Рейв когато той и
Линдзи се присъединиха към групата ни. – Мисля, че той е бил първата жертва.
Искаше ми се да вярвам, че Менсън е убил несъзнателно баща си, че всяка човешка част от
него е изчезнала докато не е останал само звяр, който той не може да контролира.
-
Горкия Менсън, – каза Кайла. – Мисля, че в началото той наистина искаше да направи
нещо добро за човечеството. Нашите лечебно свойства са чудодейни.
-
Той притежаваше голяма алчност, – каза Лукас, обвивайки ръка около рамото к. – Но
можем да погребем него и Д-р Кейн в Уолфорд.
Тя погледна към него и се усмихна.
-
Благодаря ти.
Държейки ме близо до себе си Конър прошепна.
-
Добре ли си? Зная, че първото убийство никога не е лесно.
-
Той би ни убил при всяка възможност.
-
И все пак това не го улеснява.
-
Съжалявам, че те изритах.
-
Аз не. Нямаше да успея да го удържа още дълго.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Сгуших се в извивката на врата му.
-
Искам да си ида у дома.
Майка ми все още не си бе тръгнала затова успяхме да я намерим. Тримата се настанихме в
колата. Когато двамата с Конър се насочихме към задната седалка тя каза:
-
Аз не съм добър шофьор. Ти карай, – и подхвърли ключовете не Конър.
Седна отзад докато аз се настанявах на предната пътническа седалка. Мисля, че по този начин
постигна споразумение, така че с Конър да не се натискаме отзад. Майка ми е нямала
проблеми, когато се е натискала с испанеца на седемнадесет, но не искаше дъщеря к да прави
този вид неща.
Все пак, Конър хвана ръката ми, а палеца му изрисуваше кръгчета от време на време, чудех се
какво си мисли в такива моменти. Все още не знаех какво ще се случи помежду ни, но бях
прекалено развълнувана за да мисля трезво. Предполагам и той.
Когато стигнахме до къщи Конър спря. Опитах се да изляза от колата, но сякаш тялото ми не
искаше да ме послуша. Натежа и ме накара да стоя на едно място. Или може би бе просто
толкова уморено, че вече не може да изпраща сигнали до мозъка ми.
-
Британи? – започна мама.
-
Добре съм – достатъчно лесно бе да излъжа, след като Конър за обиколи, отвори
вратата ми и ми подаде ръка, издърпвайки ме навън.
Бях забравила, че е израснал в традиционно семейство, с добри обноски, където го учиха да