прави неща като това. Не знам какво си бях помислила, когато се влюбих в него. Нямаме нищо
общо помежду си.
С ръка зад кръста ми той ме изпрати до вратата. Мама я отвори, след това се обърна и задържа
ръка нагоре като регулировчик.
-
Пет минути.
Затвори вратата, оставяйки ни на тъмната веранда. Светлините внезапно светнаха.
-
Винаги ли е била такава? – попита Конър.
-
Никога не е имало момче в живота ми преди. Най-вероятно иска да навакса изгубеното
време като мой придружител. Ще се успокои – трябваше да накарам насила думите да
излязат от устата ми.
Той погали с пръсти бузата ми.
-
Обади ми се ако имаш нужда от мен.
Той се наведе и ме целина нежно, почти не го усетих. След това отвори вратата и ме избута
вътре.
-
Кажи на майка си, че ми дължи няколко минути.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Засмях се когато той затвори вратата. Стоях там дълго време, представяйки си как се прибира у
дома. Не живееше чак толкова далеч. Колко пъти в гимназията бях заобикаляла покрай къщата
му, надявайки се да го зърна?
Можех да остана там цяла вечер ако майка ми не бе дошла, обвивайки ръка около мен.
-
Хайде. Приготвих ти вана.
-
Ще изгориш ли дрехите на Моник? – попитах, оставяйки я да ме поведе към банята. –
Не искам да ги виждам повече.
-
Считай го за сторено.
Когато съблякох дрехите си забелязах, че съм получила още няколко синини. Имах и няколко
ожулвания, но нищо, което би оставило белег. На ръката ми имаше драскотини от ноктите на
Менсън, когато се впиха в рамото ми. Това можеше и да остави следи.
Когато потънах в горещата вода си помислих, че съм отишла в рая. Не помня някога да съм се
чувствала толкова добре – освен когато лежах до Конър. Дори на твърдия под, да се притисна
към него бе чудесно.
Някой почука на вратата.
-
Британи, може ли да вляза?
-
Разбира се, мамо.
Тя ми връчи чаша бяло вино.
-
Не съм на двадесет и една, – напомних к.
-
Понякога, скъпа моя, си по-възрастна отколкото твърди календата.
Изпих една глътка. Спусна се по гърлото ми – сладко и гладко. Отдели топлина, която се
промъкна по вените ми мигновено.
Мама коленичи до ваната.
-
Почивай си сега. Ще измия косата ти.
-
Мамо, не си мила косата ми откакто бях на шест.
-
Все още помня как.
Изсипа малко вода върху косата ми, добави шампоан и започна да масажира скалпа ми.
Мислех си, че просто ще потъна напълно във водата и ще заспя завинаги.
-
Та, – започна, – ти и Конър.
Това бе коварно.
-
Може би. Не знам, мамо.
-
Харесвам го.
Усмихнах се.
-
Имаш предвид, че съм намерила правилния човек още от първия опит?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Случва се.
-
Баща ми беше ли първия ти?
-
Мм-хмх.
-
Никога повече ли не го видя?
-
В мечтите си. Всяка вечер.
- Това достатъчно ли е, мамо?
-
За мен. Но искам нещо повече за теб.
Аз също си пожелавах нещо повече.
След банята косата и кожата ми лъщяха от чистота. Сложих малко антибиотичен крем на
драскотините на ръката ми и я превързах. Облякох меки памучни шорти и горнище, казах лека
нощ на мама от вратата на спалнята си – не можех да си спомня последния път, когато за
последно го казах – след това се мушнах в леглото. Тялото ми потъна в матрака.
Опитах се да успокоя съзнанието си, но събитията от изминалите няколко дни преминаваха
през него като на лента. Конър се бие с ягуара; шока на лицето му, когато научи истината за
мен; Менсън държи спринцовка . . .
Кола. Начина, по който потъна в гърдите му.
Исках да се концентрирам на хубавите моменти: Конър ме целува, държи ме, защитава ме. . .
Но грозните картини продължаваха да ги заглушават. Нещо в гърдите ми се стегна и усетих как
сълзите ми започват да си проправят път през очите ми. Чувствах се сякаш някой ме души.
Чух силно почукване на прозореца, погледнах натам и видях сянка. Скочих от леглото и
дръпнах настрани пердето. Конър пазеше баланс върху клона на дървото. Отворих прозореца.
-
Какво правиш?
Той влезе през него.
-
Спах толкова много нощи с теб, че сега не мога да заспя без теб.
-
Сериозно.
-
Аз съм сериозен, – докосна бузата ми – Просто си помислих, че ще имаш нужда от