малко утеха тази вечер.
Сълзи наводниха очите ми. Поклатих глава.
-
Няма да плача, няма да плача, няма да –
Той ме притегли в обятията си и ме понесе към леглото.
-
Няма нищо срамно ако си поплачеш, Брит. Премина през ада през последните няколко
дни.
Остави ме на леглото, легна до мен и ме прегърна. Сълзите просто не спираха, което накара
носа ми да се запуши и ми бе по-трудно да вдишам аромата му.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Миришеш толкова хубаво, – казах.
-
Взех си душ. Най-хубавия в живота ми.
Плъзнах ръка в косата му. Краищата бяха все още мокри, започнах да ги навивам около
пръстите си.
-
Толкова се радвам, че всичко свърши, – прошепнах.
-
Аз също. Плачи колкото искаш, Брит. Това ще бъде нашата тайна.
Докато правеше успокоителни кръгчета с пръстите си по гърба ми, плаках дълго и тежко.
Силните звуци бяха заглушени когато зарових лице в гръдния му кош. Всичкия страх, терор,
мъката от предишните няколко дни сега изтичаше. Пътите, през които се преструвах на храбра
бяха най-трудни от всички. Времето, в което се опитвах да не покажа на Конър колко ужасена
съм, от това което могат да му направя. Или за това какво ще помисли, когато разбере истината
за мен.
Плаках докато тениската му се намокри, а очите ми се подуха.
Мисля, че все още съм плакала, когато съм заспала.
Почукване на вратата ме събуди.
-
Хайде, немирници, закуската е готова.
Ахнах. Все още бях в ръцете на Конър. Как –
-
Не се изненадвай толкова, бебче. Имам силно обоняние.
Изстенах. Знаех, че ме нарича бебе само за да ме подразни.
Чувайки стъпките к по стълбите, посмях да отдръпна глава назад. Конър ми се усмихваше.
-
Да спя с бебе и закуска. Каква сделка!
Погалих брадичката му.
-
Благодаря за снощи.
-
Бях там, Британи. Моето първо убийство беше на мечка. Господи, беше великолепна,
но нападаше лагерниците.
Можех да видя тъгата в очите му при спомена.
-
Просто беше полудяла, – продължи. – И нямаше да спре.
Знаех, че вероятно хората не можеха да изберат мъката, която шифтърите чувстваха при
отнемането на живота на някое животно, но ние също бяхме част от животните, което ни
караше да скърбим за всяка загуба на живот.
-
Стават ли нещата по-лесни? – попитах.
-
Не, но не мисля, че искам. Ако убийството беше лесно щях да съм като мъжете, които
баща ми съди.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Погалих бузата му. Почти му казах, че го обичам, но се почудих дали повтарянето –
потвърждаването – на чувствата ми щеше да направи раздялата ни по-лесна. Вместо това го
целунах.
След това слязохме в кухнята.
-
По-добре да не сте правили нещо повече от спане в тази стая предната вечер, – каза
мама, когато се присъединихме при нея.
-
Мамо!
-
Не сме, – увери я Конър.
С кимване, тя му сложи бисквити. Не мога да си спомня последния път, в който майка ми сготви
закуска. Обикновено и двете сами се грижехме за себе си.
-
Не е нужно да правиш неща за мен, мамо.
-
Винаги готвя, когато имаме компания. Не го очаквай утре.
-
Палачинките си вкусни, госпожо Рийд, - каза Конър.
Присвих очи към него и прошепнах.
-
Подмазвач.
Той ми намигна.
-
Благодаря ти, Конър. А какви са намеренията ти относно дъщеря ми?
-
Господи, мамо! Това е толкова. . . архаично. Хората вече не задават такива въпроси.
-
А може би трябва.
Конър се засмя. Извличаше прекалено много забавление от всичко това. Опита се да каже
нещо, но звънеца звънна.
-
Аз ще отворя, – каза мама, оставяйки салфетката на стола си и насочвайки се към
вратата.
-
Съжалявам, – казах и завъртях очи.
-
Не се притеснявай за това – той насочи вилицата към чинията си. – Е, какви намерения
искаш да имам към теб?
-
Конър, аз –
Майка ми влезе в стаята, държаща черен плик. Бе бледа, сякаш бе оставила всичката си кръв на
входната врата.
-
Мамо?
Тя подскочи, сякаш се стресна.
-
За теб е.
-
За мен? – взех го от нея. Името ми бе написано върху него със златен шрифт. Завъртях
го. Не бе плик, а лист хартия, чиито краища бяха сгънати и задържани с восъчен печат
на ръмжащ вълк. Отворих го внимателно и прочетох какво пише. Внезапно всички
кислород бе изсмукан от стаята. Замаях се.