Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Британи? – каза Конър, хващайки ръката ми със своята.
Погледнах от него, след това към мама, след това обратно от него.
-
От съвета на старейшините е. Призовка. Утре ще има съвещание, на което ще държат
под съд статуса ми на Тъмен Пазител.
-
Можеха поне да к дадат няколко дни да се възстанови от ужаса, през който премина –
каза Конър на баща си. Той бе адвокат. Знаех, че Конър планира да последва стъпките
му.
Намирахме се в кабината на баща му. Никога не съм виждала толкова книги наведнъж в
живота си – освен в библиотеката.
Но бях започнала да свиквам с гнева на Конър, когато според него несправедливостта е взела
надмощие.
Баща му седеше на бюрото си. Изглеждаше невероятно изискан. Нищо чудно Конър да
прилича на него, когато стане малко по-възрастен.
-
Старейшините обикновено отхвърлят неприятностите.
-
Можеш да я представляваш – каза Конър.
-
Не са позволени адвокати вътре.
-
Тогава какво – трябва да се срещне с това сама?
Баща му изучаваше заинтересувано златната писалка на бюрото си.
-
Съдът е съставен от съвета на старейшините и Тъмните Пазители. Ще изслушат
показанията и ще вземат решение.
Конър погледна мястото където седях, до прозореца и се усмихна.
-
Тогава няма за какво да се тревожим. Ако Пазителите –
-
Конър, решението ти не може да бъде основано на емоциите. Трябва да бъде взето
след като бъдат изслушани всички факти и да се реши, това което ще е в най-голяма
ползва на глутницата. В интерес на истината, сине – той повдигна черен плик, подобен
на този, който аз получих – не ти е позволено да контактуваш с нея докато не се
изправи пред съда. Ако беше у дома тази сутрин, това щеше вече да ти е доставено и
щеше да разбереш отговорността си.
Притваряйки очи, Конър скръсти ръце пред гърдите си.
-
Докато не го отворя не знам точно какво пише.
-
Бъде внимателен, синко. Ако тръгнеш срещу желанията на старейшините ще те
изключат от съда и ще трябва да се срещнеш с една такава и за теб. Не взимат на добре
неподчинението. Тъмните Пазители може и да ни защитават, но старейшините
контролират нещата и казват последната дума без значение от обстоятелствата.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
С треперещи колене станах, отидох до баща му и задържах напред ръка.
-
Може ли да го видя?
Той повдигна пясъчно-русата си вежда към мен и ми го подаде.
Дадох го на Конър.
-
Няма нещо, което да желая повече от това да бъда Тъмен Пазител.
Освен теб. Но се страхува да му кажа това. Не сега. Не и по време на това, с което трябва да се
срещнем – и то поотделно.
-
Не можеш да изхвърлиш това. Освен това, искам да си там утре.
Можех да кажа, че бе шокиран от думите ми.
-
Мога да през това, ако погледна напред и те видя. Черпя сила от присъствието ти. А ако
решат, че не мога да съм Тъмен Пазител – а аз бих гласувала против себе си – ще
оцелея. Затова помисли за гласа си. Баща ти е прав – не трябва да бъде основано на
емоции. Глутницата е на първо място.
Натиках плика между кръстосаните му ръце.
Докато излизах от стаята той не каза и дума. Знаех, че ще е там утре, изпълнявайки
задължението си като Тъмен Пазител.
Определяйки съдбата ми.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
Chapter Seventeen
Глава седемнадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
_______________________________________________________________
Облякох черни маратонки, черна риза и черно яке. Изглеждах като някой, който се подготвя
да отиде на погребение. Само се надявах да не е моето собствено.
Майка ми искаше да дойде с мен, но чувствах, че има някои неща, с които трябва да се справя
сама. Това бе едно от тях. Винаги съм знаела какви действия предприемам – да твърдя, че съм
шифтър, след като не съм, да нахлуя в стаята със съкровищата, всички други лъжи и
прегрешения – имаха последствия. Да не споменаваме, всичко което казах на Менсън. Ако
някой разбереше за нещата, които разкрих . . .
Все още не им бях разказала за пътуването си в черно-бялата стая, декорирана с зловещо
символичен интериор. Добро и зло. Дори Конър не знаеше за всичко, което казах на Менсън,