напред, все така безцелно, надявайки се той да е направил същото. Може да не е моята сродна
душа, но ми бе приятел, а точно сега имах нужда от това. Отчаяно.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Горите никога не са напълно тихи през нощите и сега се наслаждавах на комфорта от познатите
ми звуци. Насекомите създаваха звуци чрез крилата си. Бухалите бухаха. Чух някакви малки
създания, най-вероятно гризачи да разбъркват сухите листа, които покриваха земята. Но не
можех да чуя ничии други стъпки освен моите. Чудех се дали Конър не се е преобразувал, да е
отишъл на някъде. Но не виждах дрехи никъде по земята.
В крайна сметка дърветата накрая отстъпиха място на поток, където плитката вода заливаше
скалите, създавайки природна приспивна песен. Конър стоеше до ръба на водата и
изглеждаше като статуя.
Сърцето ми подскочи леко, по начина по който винаги правеше щом го видя. Понякога, когато
събираме припасите си, приготвяйки се да пазим лагерниците, които навлизат в дивото,
рамената ни се докосват и се чувствам сякаш някой е пуснал електричество по мен, плъзгащо
се от рамото до петите ми и обратно. Знам, че е безумно това, че близостта му ми повлиява
толкова силно. Боли ме, че никога не сме били повече от приятели, че никога няма да си
пренадлижим.
Ако бях умна щях да се обръна, да вляза в имението и да продължа живота си. Очевидно не
притежавах поне частица интелигентност, защото продължих напред докато не стоях до него.
Той не погледна към мен, а само продължи да се взира във водата.
Имаше да му кажа толкова много, повечето от които не можех да обясня, неща, които имам
нужда да знае. Все пак, едно приятно спокойствие се настани в мен, когато се загледах в
начертания му от лунната светлина профил. Чертите му съдържаха устойчивост, която бе
характерна за войните. Силата на челюстта му бе почти закрита от рунтавата му руса коса, която
се спускаше надолу до яката. Исках да прекарам ръка през нея. Отчаяно желаех да бях
изгубила разсъдака си и да прекарам неговите силни пръсти през собствената си коса. Исках да
притисна лице в сгънката на врата му и да усетя силните му ръце около мен. Исках толкова
много неща, които не можех да имам. Не знам колко силно ще бъде приятелството ми сега,
когато знам, че е напълно извън възможностите ми.
-
Предполагам си чула – измърмори накрая и успях да чуя твърдостта в гласа му.
Конър рядко се разяряваше, но бях свидетел на яростта му, когато разбра, че тези човешки
учени работещи за Био Хром са открили съществуването ни и са решили да го използват са
собствени нужди и печалби. Той вярваше, че ние бихме могли да излезем като победители и
живота ни да се върне в нормите. Или това, което бе нормално за нас.
Но сега гнева му струеше рязко чрез думите му, което накара ужасяващо усещане да пробегне
през съзнанието ми. Да не би Био Хром да са заловили Линдзи? Беше ли капана, който открих
един от много? Беше ли в траур? Може би не се е превъплатила? Имаше ли нещо грешно в
луната? За пръв път от много дни, получих поне мъничко надежда, че пълнолунието – не аз – е
проблема.
-
Да чуя какво?
След това забелязах малка бяла превръзка да се подава изпод тениската му. Ние не носехме
често превръзки, във вълча форма раните ни се лекуват невероятно бързо – освен ако не си
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
уцелен от сребро или си бил ухапан от друг ликантроп. Тогава процеса е много дълъг и оставя
белег. Нашите лечителни способности са едно от нещата, които привлякоха Био Хром към нас.
Дори в сърцето на битката само най-лошите рани могат да ни свалят, защото ние
продължаваме да се лекуваме, а това е един вид жива броня.
-
Наранен си – прошепнах и с най-добри намерения се просегнах и прокарах пръст по
ръба на превръзката.
Почувствах формата на мускулите му и стягането им под докосването ми. Никога не го бях
докосвала нарочно, кожата му бе гладка и приятна. Исках да зная какво е усещането да
прокарвам пръстите си през лицето, шията, гръдния му кош... исках да знам всичко за него.
-
Рейв – каза, сякаш една простичка дума може да обясни всичко.
Рейв бе Тъмен Пазител, един от нашата глутница, също и от шерпа екипа ни. Той бе тъмнокос,
също като мен. Израстна с нас, би се с нас срещу враговете ни. Бе лоялен към нас, към всеки от