за всички прегрешения докато бях надалеч от него. Но каквото и да бе наказанието ми бях
готова да го приема. Дори да можех да преживея всичко отново щях да постъпя по същия
начин – особено за сделките с Менсън. За да спася Конър бих се простила с живота си.
Отидох до Уолфорд с колата на майка ми. Решихме да да се отбием и до магазина за коли този
следобед – независимо от резултата. Тъй като сега вече бе уверена, че никога няма да пътувам
на четири крака, мама реши, че се нуждая от колела. Бях съгласна с това.
Сега чаках да ме извикат в заседателната зала. Застанах пред вратата, опитвайки се да не мисля
какво ще се случи от другата страна. Бях си подготвила малка реч, но хипервенитилираането
нямаше да ме остави да кажа и дума от нея. Би било много по-добре ако просто ме оставеха да
се боря за правото да бъда Пазител.
Вратата се отвори и бих се заклела, че прозвуча точно като звука който издава пушката, когато я
зареждат.
Лукас излезе, а лицето му изглеждаше сякаш е било превърнат в камък на сутринта, и осъзнах, че на тях не им бе много по-лесно отколкото на мен. Защо просто не се бях срещнала с
истината в ситуацията ми след пълнолунието? Защо се опитвах толкова усърдно да го скрия?
Тайните винаги излизат наяве.
-
Готови сме– каза тържествено.
Последвах го в стаята с кимване и застанах на определеното място. Пред мен бяха тримата
старейшини, седнали на табла покрита с бял плат. Подобно на съдии, носеха черни роби. Пред
старейшина Уайлд бе поставена книга, която веднага разпознах – книгата на древния текст.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
Така че нещата щяха да бъдат доста формални. Чувала съм, че в древните дни те хвърлят пред
жури съставено от истински вълци. Наистина се надявах, че това не е един от древните
ритуали, които са запазили.
Зад тях бе голям телевизор с плосък екран. Имах чувството, че това не бе нещо, което ще ми
донесе полза.
На другата страна на таблата, на самите ъгли бяха постлани още две покривки, само че черни.
Шестима пазители бяха седнали от едната страна – пет от другата. Стомаха ми се преобърна,
когато видях, че стола до Конър е празен. Не зная дали съм искала толкова силно да седна до
него като в този момент. За пръв път от много време косата му изглеждаше сресана, вместо
оправена набързо с пръсти. На лицето му нямаше съмнение, въпреки сянката която го
покриваше. Като всички други Пазители бе облечен в черно. Красотата му покриваше
характерното му изражение, което сякаш говореше „не се замесвай с мен”. Стомаха ми се
превъртя веднъж заради него – толкова подреден и перфектен – стоящ в заседателната зала.
Старейшина Уайлд стана и удари със съдийско дървено чукче и аз подскочих. Не бях толкова
нервна дори когато се изправих срещу Менсън. Но тогава единственото нещо, което рискувах
бе живота си. Точно в този момент, знаех че бих могла да загубя всичко ценно. Всичко, за което
си струваше да живея.
-
Съдът ще започне – каза с дълбок, звучен глас, който отекна около стените и ме накара
да се замисля за поколенията.
-
Пазител Рийд, изправена сте пред този съд заради действията и бездействията, които
ни накараха да се замислим върху способността ви да служите вярно като Тъмен
Пазител, защитник на нашия вид. Моля пристъпете напред.
Изпълних инструкциите, три дълги стъпки – изглеждаше ми сякаш ми отне вечност да ги
направя.
Той избута позлатената кожена книга към мен.
-
Заклевате ли се в древния текст да казвате истината и само истината.
Поставих ръка на книгата. Бях я докосвала преди, но никога до сега не съм го чувствала толкова
заплашителна.
-
Да.
-
Пристъпете назад.
Отново – изпълних волята му. Знаех, че няма време да се държа войнствено, дори и да бяха
малко прекалено драматични. Изглеждаше ми сякаш могат да се справят доста бързо.
Шифтър ли сте?
Не.
Отстраняваме те.
Но старейшините очевидно искаха да го проточат.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
-
Беше ли предното пълнолуние насочено като времето ви за първото ви преобразуване?
– попита старейшина Уайлд.
-
Да.
-
Сама ли бяхте?
-
Да.
-
Трансформирахте ли се?
Стрелнах погледа си към посока на Конър. Той ми даде едно едва забележимо кимване и това