ми даде достатъчно сили за да кажа истината.
-
Не.
-
Казахте ли на останалите шифтъри, че сте?
Небръчках чело.
-
Не мисля, че някога в действителност съм го казала, но би могло да се каже, че съм.
-
Шифтър ли сте, Пазите Рийд?
От любов и уважение към майка ми, и избора който е направила, повдигнах брадичка
възможно най-надменно.
-
Не, човек съм.
Слава, Богу. Гласа ми дори не трепна.
-
Страхувате ли се, че е позволено само на шифтърите да служат като Тъмни Пазители?
-
Да.
-
Не мислехте ли, че е необходимо да информирате старейшините за този. . . недостатък?
-
Бях засрамена.
-
Влязохте ли в стаята със съкровищата без разрешение, в търсене на свещения древен
текст?
-
Да.
-
Бяхте ли заловена от Био Хром?
Толкова се надявах, че няма да се стигне до тук. Погледа ми се насочи към празния екран
преди да се върне обратно на старейшина Уайлд.
-
Да.
Той кимна. Старейшина Митчъл се завъртя на стола си и насочи към телевизора малко
дистанционно. Включи се и в следващия миг видях двама ни с Конър в клетката, аз бях по-
назад, точно след атаката на ягуара. Държах го в скута си, крещейки към Менсън.
Първата ми мисъл бе, че изглеждам ужасно. Косата ми бе пълна бъркотия, очите ми съдържаха
дивота, а лицето ми – покрито с мръсотия. Как бе понасял Конър да ме държи?
Бе болезнено да чуя как се договарям с Менсън, дори още по-болезнено да видя отново
лежащ там, толкова застинал и блед.
Сцената внезапно се смени и се показа черно-бяла стая. Бях се изкъпала. Изглеждах като
предател.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
Стоейки в заседателната стая сега, се борех да не се завъртя докато наблюдавах как Менсън ме
обстрелва с въпроси и след това аз отговарям с глас лишен от емоции. Дори очите ми
изглеждаха мъртвешки. Как можех да изтърпя по този начин толкова жестоко и необичайно
наказание. Къде бе амнистията когато се нуждаех от тях.
Видеото вървя дълго докато не достигна до най-лошата част от изпитанието.
-
Хайде, Менсън. Остави ме да се върна. Казах ти всичко, което знам.
-
Всичко?
-
Всичко.
-
Тогава с какво ще се спазариш?
Изглеждах паникьосана, докато си мислех, че все още съм студена и под контрол. Можех да
видя как мозъка ми търси за отговор, какъвто и да е. Разбрах по отпускането на рамената ми, че съм го намерила. След това погледнах към глупавия бял диван.
-
В един момент, ще ви трябва някой човек върху който да тествате серума.
Той се ухили.
-
Доброволец ли си?
Преглътнах.
-
Да.
-
Нека се уверим, че съм разбрал правилно – ако те върна обратно в клетката, когато
серума е перфектен, ще ми дадеш доброволно да ти го инжектирам?
-
Да, стига да не говорим, тъй като вече съм прекалено изморена от чуването на
гласа ти.
-
Ще искам пълен доклад на всичко, което изживееш, всичко което усетиш.
-
Имаш го.
Гледайки победоносната усмивка, която преминава през лицето на Менсън, отново на екрана
разбрах, разбрах че в тази глупава стая – давах на Менсън всичко, за което бе копнял. Човешко
генетично прасе.
Слава Богу, че телевизора внезапно стана отново черен. Мъчението бе свършило. Всички
знаеха, че лъжата за това, че съм шифтър е най-малкото от прегрешенията ми. Не можех да
погледна към Конър. Просто не можех. Никога не съм искала да знае точно какво се е случило
докато не беше с мен. Че съм предала всичко, за което той и Тъмните Пазители са се борили.
Защитата на вида.
-
Имате ли нещо, което да кажете в своя защита за явното ви незачитане на традициите и
правилата ни и доброволното ви готовност да дискутирате с врага.
Дискутирам? Кой вече използва подобни думи? Отворих уста –
-
Ако е задоволително за старейшините, аз имам нещо да кажа – обяви Конър.
И тримата старейшини обърнаха глави към него.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
-
Задоволява старейшините, Пазител МакКендълс.
Конър стана, погледа му се насочи към старейшините като хищник, който внезапно е решил да
сплаши плячката си за да се предаде.