-
Познава Британи от много време – поклати глава. – Не, никога не съм я познавал.
Виждал съм я. Да работи, бяга. Да води лагерниците в природата. Не и преди да бъдем
заловени от Био Хром, когато наистина я опознах. Видяхте само малка част от времето
ни с Био Хром. С дни бяхме затворници, оставени сами, без представа за настоящето. Тя
никога не се обезкуражи, никога не се оплака. Понякога дори ме накара да се смея.
Тя е смела. Пуснаха ягуар при нас за да ни принудят да се преобразуваме. Тя не
можеше Но аз го направих. Но въпреки това, тя не се разтрепери в ъгъла. Използва
цялата си сила за да го срита и да отвлече вниманието му от мен, за да взема преднина.
Тя е изобретателна. Когато Менсън ни нападна в гората, аз се преобразувах, но отново
тя не успя. Успях да го закова, не можах да го довърша. Тя ме изтрита – изрита мен –
назад за да може да го прободе с оръдието, което си направи.
Тя е лоялна. Когато я взеха и отказаха да я върнат направи сделка с дявола за да се
върне при мен, в затвори ни, за да не ме оставя сам. Току-що видяхте разпита. Тя не
каза на Менсън нещо, което би му помогнало, нещо което би било истинско
предателство срещи нас.
Да, ние имаме способността да се преобразуваме във вълци, но ние не сме вълци.
Интелигентността ни, куража ни и нашата жертво готовност да поставим благото на
другите пред нашето ни разграничават от животните. Никой не е по-отдаден в защитата
на шифтърите от Британи. Независимо от всичко тя е Тъмен Пазител, тя е сродната ми
душа. Обявявам я като такава.
Чух няколко въздишки. Но най-силния глас бе моя.
-
Конър, не. Все още не знаеш какво ще решат. Могат да ме прогонят, могат –
Красивите му сини очи се насочиха към мен.
-
Не се интересувам от решението им, Брит. Каза ми, че няма нещо, което да желаеш
повече от това да си Тъмен Пазител. Няма нещо, което да желая повече от теб.
Усетих как сълзите изгарят очите ми.
Няма да плача. Няма да плача.
-
Конър, излъгах. Има нещо, което желая повече от това да съм Тъмен Пазител. Теб.
Той се ухили със видимо задоволство.
-
Надявах се да се чувстваш по този начин. Ти си моята сродна душа – ако аз съм избора
ти.
За един удар на сърцето ми, ми изглеждаше сякаш се съмняваше какъв ще бъде отговора ми.
Никога не съм желала нещо повече.
-
Избирам теб.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
Очите му съдържаха толкова много любов, топлина и задоволство, че нищо от това, пред което
се изправях вече не ми изглеждаше важно. Можеха да ме изритат, да ме прогонят, да ме
изпратят на луната, но аз ще си остана щастлива.
-
Имате ли още нещо да добавите, Пазител МакКендълс? – попита старейшина Уайлд.
-
Не, сър.
Старейшината кимна и Конър седна.
-
Имате ли да кажете нещо в своя защита, Пазител Рийд? – зададе отново въпроса си
старейшина Уайлд.
-
Никога не съм искала да поставя някой друг в опасност. Наистина бих могла да
изпълнявам задълженията си, въпреки че не мога да се преобразувам. Но също така
знаех, че ако кажех истината за ситуацията си няма да бъда приета. Едва познавам
живота на шифтърите, така че може би не съм толкова смела колкото мисли Конър. Не
искам да бъда отстранена. Но ще приема решението на съда.
Въздъхнах. Една малка част от мозъка ми, ми подсказа, че съм казала твърде малко, но нямаше
нищо повече.
Старейшина Уайлд задържа погледна ми.
-
Въпросът пред съда е дали след действията си бихте могли да служите като Тъмен
Пазител. Преди да се отидем по-нататък, има нещо което искам да добавя. Отговора,
който търсеше в древния текст. Може би съм го открил.
Не бих могла да бъда по-слисана дори и ако внезапно бе заявил, че и той не е шифтър.
-
Вие дори все още не знаете въпроса.
Той ми даде една снизходителна усмивка.
-
Аз съм старейшина с причина.
Не бях сигурна, че все още знаех въпроса. Толкова много се случи и сега знаех, че никога не
съм способна да се преобразувам, затова той очевидно не бе открил отговора на дилемата ми.
-
Добре. Какъв е отговора?
-
Първо отговори на това: Готова ли си да се срещнеш с решението?
Преглътнах трудно, след това кимнах.
-
Да, сър.
Той сложи ръце върху старата кожена книга, сякаш има възможността да предаде
съдържанието си чрез докосване.
-
В древния текст се разказва за жена със сърцето на вълк, но без способностите да се