преобразува. Казва се, че чрез нея хората и шифтърите ще се обединят. Може би ти си
тази жена, Британи Рийд, а може и да не си. Но съвета на старейшините не може да
отрече, че имаш сърце на вълк. Време е Тъмните Пазители да определят дали си
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
достойна да застанеш до тях. След като Конър те определи за своя сродна душа, няма
право да гласува.
Видях как челюстта на Конър се стяга. Но тъй като това бе единствената изявена на показ
реакция, реших че е знаел какво ще струва декларацията му.
-
Време е да гласувате – каза старейшина Уайлд.
Лукас стана.
-
Достойна.
Кайла.
-
Достойна.
Рейв.
-
Достойна.
Линдзи.
-
Достойна.
Тези четири очаквах.
Даниел стана.
-
Достойна.
Бях наполовина сигурна.
Още пет пазителя станаха.
-
Достойна.
Знаех, че Тъмните Пазители не плачат, но думите накараха сълзите да се изтърколят надолу по
бузите ми. Оставих ги да потекат, не ги преглътнах, защото не исках да му обръщам голямо
внимание.
-
Решението е взето. Британи Рий, ти оставаш Тъмен Пазител.
Коленете ми започнаха да омекват все повече, че се наложи да седна.
-
Благодаря ви, сър. Няма да повлека шифтърите надолу.
Той се усмихна.
-
Никога не съм мислил, че ще го направиш, Британи. Също така трябва да знаеш, че
старейшините винаги са знаели, че нямаш способността да се преобразуваш.
Не знаех дали а бъда сърдита или изумена.
-
Но вие се опитахте да ми намерите мъжки.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн
-
За да не бъдеш сама когато разбереш истината.
-
Защо просто не ми казахте?
-
Трансформацията включва нещо повече от тялото. Тя е пътуване на сърцето, душата и
ума. Все още имаше пътища, които трябваше да извървиш за да стигнеш до тук.
-
Сутринта в стаята в архива, вие ме изиграхте.
-
Изпитвахме те.
Имах чувството, че все още го правят затова затворих уста.
С усмивка, сякаш е прочел мислите ми, той каза.
-
Съда е затворен.
Той удари с кафявото си чукче по масата.
Столовете започнаха да остъргват пода докато се местеха и знаех, че шифтърите ще дойдат при
мен за да ме приветстват за добре дошла, но имаше само един, с който наистина исках да съм.
Той ме изчака в коридора, обви ръце около мен, повдигна ме и се разсмя. Топъл, радостен
звук.
-
Сигурен ли си, Конър. Сигурен ли си, че ме искаш за сродна душа?
-
Никога не съм бил по-сигурен за нещо.
-
Но ние с теб никога няма да изживеем първата трансформация, връзката която се
създава с нея.
Очите му се затоплиха, но гласа му бе подигравателен.
-
Има други първи неща, които ще изживеем заедно, други начини да създадем връзка.
След това ме целуна – пред останалите Пазители и старейшините – но нямах да имам нищо
против дори целия свят да разбере.
Та нали имах сродна душа. Нещо повече от това – имах Конър.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Eighteen
Глава осемнадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
_______________________________________________________________
Тази вечер всички се срещнахме в Слай Фокс: Лукас, Кайла, Рейв, Линдзи, Конър и аз.
Седяхме в подковообразното сепаре, ядейки пица и пиейки бира. За пръв път от много време
наистина се чувствах като част от групата. Напрежението, което чувствах към Линдзи през по-
голямата част от лятото заради връзката к с Конър се стопи. И се радвах да опозная Кайла по-
добре. Тя щеше да започне джогинг с мен още на сутринта.
-
Наистина имаше шанс да бъдеш отстранен – каза Линдзи на Конър – Ами ако думите ти
бяха останали неприети?
-
Баща ми ме посъветва, че ако не искам да я изгонят от поста к трябва да убедя всички,
че е най-добре да я оставят. Да се откажа от гласа си? Дребна работа.
Той се пресегна към бирата си и новата му татуировка на рамото му се подаде под ръкава на
тениската му. Прекарах пръсти през нея. Този следобед докато бях на пазар за кола с майка ми, той е отстранил татуировката с името на Линдзи. Не исках да науча детайлно, защото бях
уверена, че е бил доста болезнен процес, включващ преобразуване за да се излекува. След
това е сложил на мястото друг келтски символ на лявото си рамо. Тъй като мастилото е