инжектирано във втория слой на кожата му, докато раната, която татуировката е създала
докато се е лекувал то напомняше на оригиналното, което е било приложено.
-
Бях чула, че мъжкия шифтър трябва да носи името на първия си избор цял живот –
казах.
-
Градска легенда, – каза и ме целуна бързо.
-
Целия смисъл е момчето да бъде обезкуражено от прибързани решения с половинките
си, – каза Линдзи.
-
Да, но може би и на момичетата им трябва нещо такова. – издразни я Конър.
-
Не мога да спора с това – тя се притисна към Рейв.
-
Кажи ни за колата си – каза Кайла.
Не можех да спра усмивката, която тя предизвика.
-
Мама каза, че е необходимо да отразява дивия ми вид, затова ми купи червен мустанг.
-
Уау! – възкликна Кайла – Само така, момиче. Ще бъдеш най-готиното момиче в
училище.
-
О, аз мога да вървя пеша до там. Най-вече ще я използвам за да виждам Конър докато
е в колежа. Трябва да ме заведе до там сравнително бързо.
-
По-добре карай бавно – предупреди Конър – Без аварии.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Знаех, че е притеснен, защото не притежавах способността му да се лекувам. Нашия – техния –
вид си позволява да бъде безразсъден, защото само фатална рана може да им създаде
истински проблем. Но хората също са живели в старото време. Щях да си потърся друг лекар,
тъй като единствения педиатър при който обикновено ходя е шифър. Децата също нямат
способността да се преобразуват и лекуват.
-
Ей – още една бира се приземи върху масата ни – Радвам се, че вие двамата се
събрахте.
Усмихнах се на Даниел.
-
Благодаря за сутрешния ти глас.
-
Никога не съм таял злоба към момичета, особено ако е такова, което може да ме
набие.
-
Не съм го правила.
-
Сядай – предложи Конър.
-
Ще ни се наложи да ти открием сродна душа – каза Кайла на Даниел.
-
Добре, но нека не следваме старата техника с тегленето на име от шапката. Очевидно
не работи добре – каза и се ухили.
Обърнах се към Конър.
-
Мислех, че каза, че е купа.
-
Има ли значение? – попита и обви ръка около мен.
-
Не. – сгуших се в него, все още удивена колко перфектно се допълват телата ни.
-
Е – започна Лукас – някой да иска да отидем на една двукрако бягане под луната?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Chapter Nineteen
Глава деветнадесета
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
_______________________________________________________________
Нощният небосвод бе невероятен, окъпан с толкова много звезди, сякаш подхвърлени от
някой диаманти. Пълната луна бе светла и близка до земята, готова за пламенна целувка.
Докато коленичих по обсипаната с роса трева не можех да видя дори един-единствен облак.
Поех си дълбоко дъх, за да успея да уловя аромата, който хвърляха дивите цветя постлали
земята. В близост до дърветата шумеше лек бриз, отбелязващ моето чакане.
Намирах се на мястото, на което шифтърите накратко наричат Водопада. Бе възможно най-
романтичното място в цялата национална гора. Можех да чуя близката течаща вода, удряща се
в скалите и разбиваща се в басейна по-долу. Зад водната завеса бе скрита пещерата, където
складирахме най-важно, за тези редки моменти, когато някой използва скривалището.
Повечето мъжки водеха тук сродните си души за първата им трансформация. След това се
качваха в пещерата и прекарваха първата си нощ заедно.
Но преди тази вечер, с Конър вече бяхме спали близо един до друг. Бяхме се будили на
утрините в обятията на другия.
Това, което правехме тази вечер бе повече символистично. Конър искаше да сподели ритуала с
мен, нещо което никой от нас не бе изпитвал преди. А докато не бе точно това, което другите
шифтъри изживяваха, това което планирахме ние ни изглеждаше перфектно.
Наблюдавах как луната се надига все повече на небето. Лунната светлина ни окъпа.
Стегнах се, но не заради нея, а заради удоволствието, което изпитвах. От простата наслада да
чакам истинската ми сродна душа да дойде при мен.
Когато тя достигна до връхната си точка, проследих с поглед линията на дърветата, които
обграждаха поляната. Кафеникаво-златист вълк чакаше в началото на стъблата. Лунната