светлина се пречупваше по козината му, карайки го да сияе докато пристъпва напред.
Бе силен и великолепен. Докато се насочваше право към мен, очите му задържаха погледа му.
В очите на Конър видях цялата любов, която изпитваше към мен.
Когато застана пред мен, зарових пръсти в козината му и го притиснах срещу тялото си.
Надявах се да е чул подскачащото в гърдите ми сърце и да е разбрал, че близостта му го кара
да бие по-бързо. Това, че когато съм с него винаги се чувствах сякаш нещо във мен самата се
събужда, опиянява и обвива с тръпки на наслада.
Той облиза брадичката ми. Засмях се.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
Пресягайки се, взех черната ритуална роба, която мъжете обикновено носят докато помагат на
половинките си да преминат през първата им трансформация. Обвих я около вълка и за едно
мигване той се превърна в човек, поставяйки Конър коленичил пред мен.
Повечето шифтъри се свързват когато хората станат вълци. За нас – когато и двамата сме в
човешка форма. Точно като предците ми бяхме поели по човешкия път за намирането на
сродната душа: Влюбвайки се.
-
Веднъж казах на Линдзи, че шифтърите са най-красиви когато са във вълчата си форма.
Мисля, че си помисли, че съм луда. Каза, че за нея няма разлика. Не разбирах –
докоснах бузата му. – Винаги съм мислела, че си великолепен във вълча форма, но сега
те предпочитам така.
Обръщайки глава, той целуна дланите ми.
-
Ще се връщам към вълка когато трябва – за да защитя глутницата.
-
Мислиш ли, че все още сме в опасност? Менсън го няма. Чух, че Био Хром вече не
съществува. Най-вероятно инвеститорите са разбрали, че е твърде опасно, особено
след случилото се с Менсън и Д-р Кейн. Със сигурност сме в безопасност сега.
-
Винаги има опасности за нас, Британи. Тъмните Пазители винаги ще бъдат нужни.
Когато ме изправи на крака повече не исках да мисля за враговете, които могат да се издигнат
срещу нас и бедите, които могат да донесат.
-
Нямам нищо против да се трансформираш, Конър. Можеш да бъдеш вълк всеки път
когато си пожелаеш. Все още ще те обичам.
Той се усмихна преди да ме целуне. Устните му бяха топли и трепетни докато ме придърпваше
към себе си.
Харесваше ми да си мисля, че докато луната ни наблюдаваше, тя одобряваше действията ни.
КРАЙ
Очаквайпе окоро:
Тъмнипе Пазипели: Сянкапа на лунапа
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Document Outline
Untitled.pdf
DM 16.pdf
DM 17.pdf
DM 18.pdf
DM 19.pdf