нас.
-
Рейв те е ухапал?
Конър подсмръкна, можех да усетя гнева му да идва на талази от него.
-
Аз му го върнах. Иска ми се да имах бяс. Щеше да му послужи добре.
-
Не мога да разбера, Конър. Къде е Линдзи? Какво се случи?
-
Рейв ме предизвика за нея.
-
Какво? Имаш предвид във вълча форма?
Предизвикателството никога не минава леко. Традицията бе, че когато един вълк предизвика
друг те се бият до смърт.
-
Да.
-
О, Боже мой! Но вие сте заедно. Ти я обяви и тя те прие. – винаги бе право на женската
да избере кой ще е нейн мъжки. Но не знаех, че се е случило. – Вие сте заедно от
както...
-
Да, очевидно съм избрал грешно.
Той продължи да гледа напред, сякаш бе засрамен или може би просто не искаше да видя
отражението на загубата в очите му. Знаех, че е наранен. Бе отразено във всеки мускул от
тялото му. Той винаги е обичал Линдзи. Щеше ли да се почувства по-добре ако му кажех, че го
обичам. Не мисля. Не можех да запълня това, което си мислеше, че е загубил.
-
Съжалявам – Наистина бе така. Случило се бе точно както си пожелах, но сега, когато бе
факт – усещах вина, сякаш желанието ми е накарало някакси нещата да се случат, да му
донеасат болка.
-
Не е твоя грешка. То е както е, но все още е трудно да се преглътне.
-
Знам.
Той обърна глава и ме погледна. Дори на лунната светлина, можех да видя синьото в очите му, по-тъмно от моето, но това което бе в него ме изненада. Той не бе тъжен. Изглеждаше сякаш е
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
в дилема със самия себе си. А след това се оттърси – сякаш не иска да се разкрива толкова
много. Това, което го замести ме изненада още повече. Видях възхищение.
-
Виждам, че си успяла да оцелееш през превъплащението си. Не мога да повярвам, че
просто тръгна сама. Това ме удиви. Имам предвид, никой никога не се е съмнявал в
куража ти, но това което направи го доказва, даже го надминава.
Вината в мен нарасна, защото той ме хвалеше за нещо, което не заслужавам. Исках да му кажа
истината. Тежестта на това, което бях – или това, което не бях – бе прекалено голяма за да я
нося сама, но се страхувах, че ще се ужаси от реалността за мен. Как може да не е?
Ние никога, ама никога, не сме допускали статик в нашия кръг. Стоейки там бях смутена, от
това което бях наистина: шифтър, който луната е пропуснала, но ще се върне за него по-късно
или някой който никога няма да бъде нищо повече, от което бе тя в определен момент.
Ако беше последното, каква беше същността на съществуването ни? Как мога да защитя
шифтърите, ако не съм една от тях? Но така или иначе не мога да им обърна гръб.
Отдалечих се от него и се вгледах във водата, начина по който луната се отразяваше я караше
да изглежда по-хубава отколкото през деня.
-
Не е кой знае какво. – особено след като не се случи нищо.
-
Хей, като всички момчета, го преминах сам. Брутално е.
-
Не искам да говоря за това. Беше напълно първично преживяване.
-
Дадено.
Не знам защо се разочаровах от реакцията му. Предполам, че исках да го е грижа достатъчно
много за мен, за да успее да изкопчи истината.
-
Знаеше ли, че Линдзи харесва Рейв? – попита.
-
Спомена името му няколко пъти – винаги ме дразнеше, когато го правеше. Ако Конър
бе мой, нямаше да погледна към никой друг. Гласа ми бе тъврд, когато казах. – Никога
не съм си мислела, че не те оценява. По-добре си без нея.
Той се засмя тежко.
-
Типичната Британи. Никога не се страхуваш да кажеш, това което мислиш. Винаги съм
забелязвал това в теб.
Ако умра точно в този момент, то ще си отида щастлива. Конър призна, че е забелязал нещо в
мен? В мен? Чувствах, че се усмихвам и се смея, когато си мислех, че няма да го направя
никога повече. Исках да му кажа колко много искам да съм с него, че харесвам много неща в
него, но момента не бе подходящ.
Въпреки, че не казах нищо, тишината помежду ни продължаваше разговора ни. Бяхме се
загледали в очите на другия и се чудех дали ме вижда – да ме вижда наистина – за пръв път.
Изглеждаше загубен в мислите си – и си пожелах да можех да ги разчета. Опитах се да накарам
очите ми да не издадат това, което изпитвах към него. Чувствах се прекалено уязвима от
предателството на луната, за да рискувам и сърцето си с Конър в този момент. Но не се
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн