страхувах да срещна погледа му, да го задържа. След това погледа му падна върху устните ми и
те започнаха да се стягат. Мислеше ли си да ме целуне?
Толкова колкото исках, толкова и не исках да ме целуне докато той все още преживяваше
Линдзи. Не исках да послужа като утешителна награда. Все пак, сякаш беше невъзможно да се
спра да не оближа устните си, заради очакваната целувка, заради представата колко топла и
чудесна би била.
Сякаш излязъл от транс, Конър поклати леко глава преди да преглътне и да започне отново да
гледа нощното небе.
-
Имам нужда да потичам. – гласът му беше дрезгав, секси. Той прочисти гърлото си. –
Искаш ли да побягаш с мен?
Ох, исках, отчаяно. Но знаех, че не говори за джогинг през гората. Той говореше за
превъплъщаване и бягане толкова бързо, че дърветата се замъгляват.
-
Да посрещна пълнолунието взе много от мен. – казах. Голяма част от това беше истина.
– Ще пропусна.
-
Тогава друг път – погледна назад към мен – Спомням си как се чувствах, когато се
срещтнах с първата си трансформация. Нямах търпение за нея, но също така помня и
болката. Старейшините трябваше да намерят някой друг, който да премине с теб ако не
харесваше Даниел.
-
Те изтеглиха името му от шапка – не си направих труда да скрия отращението си.
-
Не беше така. Всъщност използваха купа.
Ударих рамото му с юмрук.
-
Ауч, - разтри ребрата си с ръка, но се усмихваше.
-
Това беше обида – за мен и за Даниел – той не беше лошо момче, но също така не беше
и правилния. Прекарахме няколко дни заедно, но и двамата знаехме, че е изгубена
кауза. – Не желая сродна душа по милостиня.
-
Имаш грешни представи за това. Не е като да се ожениш за това момче, той трябваше
да ти помогне да преминеш. Нищо повече.
Освен частта, в която трябваше да сме голи. Не можехме да се превъплъщаваме когато бяхме
облечени. Това определено бе интимен момент.
-
Всичко е спорно сега. Но натиска е свален, мога да избера който поискам по всяко
време.
-
Никога няма да е като първия път, в който се трансформираш.
Свих рамене.
-
До колкото знам, първия път е надценен.
Усмивката му проблесна в нощта.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн
-
Добре, не казвай на никой. Не искаме да развалим мистерията за другите, които все
още не са го изживели – нещо пробягна през очите му, но не успях да разбера какво –
Радвам се, че оцеля.
-
Да, аз също – или нещо такова. Спомних си както намерих близо до реката. – Някой
споменал ли е нещо за намерени капани в горите?
-
Не. Защо?
-
Попаднах на примамка на около ден и половина пеш от тук, близо до реката.
Той застина, по начина по който прави хищника, когато надушва плячката си. Знаех, че е
преминал във войнствено настроение, като се има в предвид стратегията му.
-
Мислиш си, че са били Био Хром – каза най-накрая.
-
Не знам. Може би. Бе направено да залови нещо с размера на вълк.
Той изпсува, след това ме погледна твърдо.
-
Вървяла си до тук? Не мислиш ли, че във вълча форма става по-бързо.
-
Взех раницата си със себе си – знаех, че е слабо извинение, което Конър потвърди със
следващите си думи.
-
Можеше да я оставиш някъде и да се върнеш за нея по-късно.
Разгневих се, че ми задава толкова много въпроси – но беше и прав. Просто нямах друг избор.
Двата ми крака са единственото нещо, което имах в момента затова потърсих друга лъжа.
-
Взех няколко сантиментални за мен неща, за да се срещна с трансформацията сама. Не
исках да рискувам да ги загубя. Освен това, не изглеждаше сякаш сме в някаква ужасна
беда, а имах нужда да повървя сама.
Стягането на челюстта му само потвърди това, че никой не би ме приел ако не можех да се
превъплъщавам. Също така осъзнавах, че да лъжа няма да е лесно. Трябваше да дойда с малко
по-добро извинение – нещо, което няма да ме кара да изглеждам безотговорна.
-
Ще проверя. – каза той. – Във вълча форма, би трябвало да мога да стигна до там и да
се върна до сутринта. Сигурна ли си че не искаш да дойдеш с мен?
Как ми се искаше…
-
Сигурна съм. Скрих следите си, но ти би трябвало да можеш да проследиш миризмата
ми.
Можех да кажа, че не е доволен от решението ми, че си мисли че бягам от отговорностите си.
Но нямаше да му кажа истината за мен, за това което съм. Но моето заблуждение – каквото и
да ми бе попречило да се превъплътя през пълнолунието – беше моя работа.