Тъмните Пазители: Лунна светлина – Рейчъл Хоторн
Пролог
Лунната светлина остана незабелязана над нас, къпеща Лукас и мен.
Безмълвна тишина бе обгърнала гората. Огромните дървета ни заобикаляха, техните
шумолящи листа шептяха предупредително в топлия бриз на лятната нощ. Но ние ги
игнорирахме. Обръщахме внимание само един на друг.
Той беше по-висок от мен и трябваше да извия главата си назад, за да погледна в
сребърните му очи. Те бяха хипнотични, и би трябвало да успокоят препускащото ми сърце, но
вместо това само го караше да забързва. Може би е близостта на устните му, които запращаха
сърцето ми в хаотичен ритъм. Той пристъпи стъпка по-близо, а аз отстъпих, но дървото ми попречи да се отдалеча
толкова, колкото желаех. Бях ли готова за това? Бях ли готова за целувка, която ще промени
живота ми? Знаех, че ако ме целуне сега - никога няма да бъда отново същата, че ние никога
няма да сме същите, че нашата връзка би се променила. Умът ми се парализира от
чудовищността неприсъща за тази дума. Промяна. Това означаваше повече за мен – сега,
когато го разбирах. Лукас беше внезапно по-близо. Не успях да видя движение, той просто беше тук. Можеше
да се движи така бързо. Коленете ми омекнаха и бях благодарна, че имам здраво дърво на
което да се облегна. Той вдигна ръката си и я притисна към кората до главата ми сякаш и той
също има някаква нужда от опора. Движението го доведе още по-близо. Усетих
приветстващата топлина на тялото му достигаща до моята. При нормални обстоятелства той би
ме притеглил за успокояваща прегръдка, но тази вечер нищо не бе нормално.
Той беше прекрасен на лунна светлина. Великолепен, всъщност. Гъстата му права коса –
смесица от светове: бяло, черно и сребърно с малко усукано кафяво на това отгоре – дълга до
раменете му. Имах неразумния копнеж да я докосна, да докосна него.
Но знаех, че всяко движение от моя страна би било сигнал за него, знак, че съм готова. А аз
не бях. Не желаех това което ми предлагаше. Не и тази вечер. А може би никога.
От какво се страхувах? Това е само една целувка. Целувала съм други момчета. Целувала
съм Лукас.
Тогава защо това да го направя тази вечер ме плашеше? Отговора беше лесен: знаех, че тази
целувка може да ни свържи заедно завинаги.
Пръстите му нежно отместиха косата от челото ми. Един път ми бе казал, че нюансите им му
напомнят на лисица. Той мислеше, че всичко е свързано с гората. Подхождаше му по
определен начин. Защо беше толкова търпелив? Защо не ме притискаше? Дали и той го усеща, също като мен?
Дали разбира от колко голямо значение би имало ако -
Той наклони глава надолу. Не помръднах. Едва дишах. Напук на всичките ми резерви,
желаех това. Жадувах го. Но все още се борих срещу това.
Устните му почти докосваха моите. Почти.
- Кайла. – прошепна съблазнително, топлия му дъх погали бузата ми. – Време е.
Сълзи опариха очите ми. Поклатих глава, отказвайки да приема истината в думите му:
- Не съм готова.
Чух зловещо, гърлено ръмжане на разстояние. Той замръзна. Знаех, че и той го е чул също.
Отблъсна се от мен и погледна над рамото си. Тогава ги видях: дузина вълци неспокойно
дебнещи на границата на сечището.
Лукас погледана обратно към мен, разочарование проблесна в сребърните му очи:
- Тогава избери другите. Но не можеш да преминеш през това сама.
Обърна ми гръб и започна да крачи устремено към вълците.
- Чакай! – извиках след него.
Но беше твърде късно. Той започна да захвърля дрехите си с всяка бърза стъпка. След това побягна. Скочи във
въздуха…
По времето, когато падна на земята вече беше вълк. Трансформацията му траеше едно
мигване и от момче бе четириногов хищник. Бе красив както и в човешка форма, така и във
вълчата.
Изви глава назад и започна да вие към луната. Предвестника на промяната, носителя на
съдбата.
Силно болезнен звук отекна през мен, зовящ ме. Борих се срещу отговора, но дивотата,
която живееше дълбоко в мен беше твърде силна, твърде непоколебима по свой си начин.
Започнах да бягам към него…
Беше ми трудно да повярвам, че преди две седмици се смях и присмивах на идеята, че
върколаците наистина съществуват.
И сега аз, Кайла Медисън, съм на път да се превърна в една от тях.