сме лагерували много пъти и в Европа.
- Значи с баща ти сте близки?
Той сви рамене.
- Понякога. Имам предвид, той все още е родител, нали разбираш? И мой учител. Плюс
това ме третира сякаш съм дете.
Усмихнах се съчувстващо.
- Разкажи ми.
- Може би по-късно тази вечер. – той погледна долу, сякаш внезапно се почувства
дискомфортно. Неговата стойка ми напомни за Рик – момчето, което ме заведе на бала в
училище – точно преди да ме покани да отида с него. Мисля, че бе събрал целия си кураж,
притесняващ се, че може да бъде отхвърлен.
- Ще имаме виелица – осведомих Менсън, без да съм сигурна защо го насърчавах, когато
щях да съм с него само за няколко дни. Освен това, че е сладък и изглежда приятелски
настроен. А и няма никакви правила срещу замесването с лагеруващите. Когато сте заедно
навън сред дърветата няколко дни или седмици, някои нещата се развиват.
Премествайки очите си към моите, той ми даде голяма усмивка. Очите му имаха цвета на
детелина. А когато прибавим загорялата кожа и тъмната коса, наистина се открояваше.
- Може да повървим заедно – каза, но сякаш не беше сигурен дали ще направи реално
предложение, изявление или проста проверка.
- Бих...
- Градското момиче, ти си с мен.
Добре, не знаех дали тази заповед бе отправена към мен. Никой никога не ми беше казвал
„Градско момиче” . Може би, защото разпознах гласа му, или заради близостта му. Раздразни
ме и ме развълнува едновременно. Опитах се да овладея всичките си емоции, малко преди
бавно да се обърна за да се срещна лицето на Лукас.
- Извинявай? Градско момиче?
- Ти си от града, нали така?
- Да, предполагам, че Далас може да се нарече град. И защо трябва да съм с теб?
Той оправи тежестта на раницата върху раменете си. Беше два пъти колкото моята. Би
трябвало да се свие под тежестта й, но стоеше прав сякаш това беше нищо.
- Защото си нова и трябва да проверя уменията ти. Ние ще водим.
Той бе облечен в карго панталони и черна тениска. Косата му бе права и дълга, но
вариацията от цветове я караше да изглежда всичко друго освен скучна. Сребърните му очи ме
предизвикваха. Да, бях нова, но не бях достатъчно глупава за да възразя срещу заповед и то
преди дори да започнем. Той можеше лесно да каже, че съм твърде проблемна и да ме остави
тук. Бях недоволна срещу това, че той имаше твърде много власт и не го беше страх да я
използва. Аз имах проблеми с властта, очевидно.
Хвърлих му саркастичен поглед. За моя голяма изненада, неговите устни помръднаха сякаш
се бореха за усмивка. Не беше ли очарователен?
- Интересна огърлица. Това е келтския символ за пазител – каза той спокойно.
Не бих била по-изненадана ако бе започнал да говори за дизайнерски дрехи. Не ми
приличаше на някой, който го е грижа за Келтските неща.
- Да, чувала съм го. Принадлежала е на майка ми.
- Прави я специална.
Очите му задържаха моите и бе сякаш ние сме единствените двама души наоколо. За един
момент той не беше шефа ми. Той бе просто момчето, което срещнах миналото лято, момчето,
което сънувах прекалено много пъти за да преброя. Не знаех защо обитава сънищата ми,
мислите ми. Не знаех защо исках да призная за желанието си от предната вечер. Не знаех,
защо искам да го целуна толкова силно. Погледът му падна към устните ми, все едно мислеше
за същото нещо.
Внезапно той изглеждаше ядосан на себе си, може би защото Мейсън не се бе опитал да
скрие факта, че ни изучаваше с любопитство.
- Ще се видим на фронта в пет – излая внезапно Лукас. След това даде на Менсън
неприятелски поглед. - Бъди сигурен , че стоиш близо до водача, Менсън. Не искаш да се
изгубиш.
Зелените очи на Менсън се присвиха, гледайки Лукас докато изчезва. Неприязънта се
излъчваше около него на вълни. Обикновено не бях толкова привикнала към хората, но когато
стоя в гората понякога моят примитивен инстинкт се появява предполагам. Може би това беше
връщане-към-природата неща. Но определено имаше някаква връзка между тези двете.
- Кой го сложи в групата? – се оплака Менсън.
- Рейнджърите на парка, предполагам. Предполага се, че той е наистина добър. Чух, че е
намерил изгубило се семейство миналото лято, когато никой друг не е можал.
- Наистина? Как го е направил?