- Проследил е следите им или нещо друго. Трябва да го попиташ.
- Да, сякаш би ми казал.
- Забъркал ли си се с него или нещо такова?
- Не, засега. Но не бих се изненадал ако се случи. Нещо в него изглежда зле.
Менсън не ми изглеждаше като побойник. Лукас очевидно можеше да му срита задника, но
не мисля, че Менсън би приел моята оценка за бойните му умения. Очевидно аз не бях
единствената, която се чувства зависима днес.
-Не си струва да се притесняваш – казах.
Менсън се огледа наоколо и ми даде странна усмивка.
- Не мислиш, че мога да го победя, нали?
- Той има известна преднина.
- Не оставяй, любовта ми към академията да те заблуди. Мога да разчитам на себе си в
бой.
- Нямам съмнения – това бе единственото нещо, което казах. Не мисля, че боя е най-
изгодното за нашето пътуване – Както и да е, по-добре да вървя.
Той докосна ръцете ми само за секунда.
- Ъ, имам нещо за теб. – бръкна в джоба си, извади малко пакетче и го поднесе – Честит
рожден ден!
Погледнах го с изненада.
- От къде знаеш?
Бузите му поруменяха.
- Миналата вечер не можах да заспя. Бях навън и се разхождах. Видях партито.
Беше ли ни проследил? Той ли беше ли това, което чух?
- Защо не се присъедини към нас?
- Не съм натрапник на партита. Отвори го.
Направих го. Вътре беше сплетена кожена гривна.
- Благодаря! Харесва ми – аз засиях пред него.
Той изглеждаше още по-смутен.
- Няма голям избор в магазините наоколо. Повечето от тях са неща за къмпинг и евтини
сувенири.
- Страхотна е – уверих го, точно преди да я сложа на китката си.
- Може би, все пак може да повървим заедно по-късно – каза.
Не беше като да излезем двамата и да отидем на среща. Бяхме достатъчно ограничени от
групата, но все още можехме да се позабавляваме.
- Да, определено.
След това отидох да настигна Лукас. Първи ден, а аз бях вече объркана за много неща:
влечението ми към Лукас и интереса ми към Меснън. Менсън определено бе по-безопасния от
двамата. Въпроса беше: Исках ли безопасност?
Трета глава
Настигнах Лукас няколко минути по-късно. Не му показах подаръка от Менсън и част от мен
се надяваше, че няма да го забележи. Не знаех защо, но не мислех, че ще го одобри.
- Менсън е бил навън в гората миналата нощ, – казах му. – Мисля, че той е този, който
чух.
- Знам, че е бил в гората. Подуших го.
- Моля?
- Сапунът, който използва – силно нещо. Както и да, не мисля, че е той този който
почувствах да ни наблюдава.
- Но той ми каза, че ни е наблюдава.
- Може би е бил той тогава.
Познах отблъскването, когато го чух.
- Не звучиш убеден.
- Просто мисля, че трябва да сме бдителни.
Кимнах.
- Добре.
- Да вървим – каза на нашата група.
Когато Лукас каза, че ще води, очевидно е имал в предвид, че ще е водач и аз трябва да го
следвам плътно. Успокоих себе си, че нямаме друг избор освен да върим по единично, защото
терена беше тесен. Днес щяхме да следваме пътека, по която другите са поемали достатъчно
много пъти за да е чисто маркирана и следата да не е изтрита, но знаех, че в някои точки на
пътуването ни ще отклоняваме към места, които никой не е проучил. Това бе любимата ми част
от пътуването – да отидем там където никой не е ходил досега.
Винаги беше приключение, със изненади на всеки ъгъл. И точно сега, най-голямате бе Лукас
и колко много се наслаждавах да наблюдавам движенията му. Той бе уверен и стъпваше
смело.
Знаех, че учи в университет някъде и се е върнал само за да работи през лятото и това е.
Малкото, което знаех за него не беше достатъчно дори за да покрие върха на иглата на
компаса ми.
Знаех, че е невероятен шерпа. Той едва дишаше, докато моя дъх – напълно сподавен – се
опитваше да се подобри. Пътеката бе наклонена и грапавия горския терен бе планински.
Пътуването през него бе трудно. А си мислих, че съм в форма. Ха!
- Само още малко по-нататък – каза Лукас накрая.
Бях убедена, че той не е единствения, който ме чува да се задъхвам, но се почувствах
задължена, за това, че бе забелязал че се мъча. Известно време никой не ме бе карал да се
чувствам като аутсайдер, но знаех истината: бях.
- Добре съм.
Обърна се назад без да промени хода си.
- Но професора и неговите ученици страдат.
Помислих си за неговия очевиден неприязън към Менсън – или на Менсън към него.