- Какво стана? – попитах.
- Ох, счупи се, когато събирахме багажа си тази сутрин.
- Имам пила за нокти, която можеш да използваш – откопчах пакета на раницата си.
- Носиш си пила? – той бе наистина поразен.
- Разбира се. Никое момиче с уважение към маникюра си не би тръгнало на пътуване в
дивото без пила за нокти.
Смеейки се, той прие офертата ми и заглади нокътя си преди да ми върне пилата. Сложих я
обрантно в багажа ми.
- Трябва да пиеш вода – напомних му.
- Ох да, правилно – взе бутилката от раницата си и пи няколко секунди. След това
погледна към мен. - Какво знаеш за онова момче – попита.
- Кое момче?
- Онова, което си мисли, че е главен тук.
- Ако имаш в предвид Лукас, той е главен тук. Има документи и всичко друго за да го
докаже – не бях сигурна, защо защитавах неговия надменен характер.
- Както и да е. Той от тук ли е?
- Да. Имам в предвид, че той ходи в колеж някъде другаде, но е отрсъл тук.
- Странна коса. Кой има коса, която има толкова много различни цветове?
Предполагам, че един вид я харесвах, но не я защитих, защото не исках всички да си
помислят, че имам нещо общо с Лукас. Не бях сигурна какви са чувствата ми към него. От една
страна, той бе невероятно секси, а от друга - бе по-голям и изглеждаше по-опитен отколкото
бях аз. В интерес на истината – той малко ме плашеше.
- Ще кажеш ли нещо за себе си – Менсън попита, прекъсвасйки моите странни
размишления – Спомням си, че те чух да казваш, че си от Далас. Това място практически е
близо до Канада. Какво те накара да работиш толкова далеч от дома?
Присвиването на стомаха ми, ми каза да дам лекомислен отговор, но целия ефект от
терапията бе да се срещна в лице с миналото ми и да не го крия. Освен това все още имах
необяснимо зловещо предчувствие от кошмара. Може би имах нужда да се облекча и Менсън
изглеждаше мило момче, някой който се интересуваше от мен така или иначе. Докоснах
кожената гривна, която той ми даде и казах бързо колкото можах.
- Психиатъра ми го препоръча.
- Ходиш на психиатър?
Не можах да преценя дали е впечатлен или ужасен. Децата от училището ми имаха
тенденция да смятат, че ако някой ходи на психиатър, то е защото е на ръба да се напие до
самоубийство, така че никога не говорех за това с никого. В къщи бях много по-затворена в
себе си, отколкото тук в дивото. Чувствах се повече у дома тук, отколкото в Делас. Ако имах
избор да живея в града или в гората, бих избрала гората всеки път. Изведнъж почувствах нужда
да се свържа с някой, на ниво, което никога преди не съм достигала. Кимнах на Менсън и
добавих.
- Да
- За какво.. да не си обратна или нещо?
Добре, ето го – негативното значение, което всички опаковаха с малка панделка.
- Нека просто да кажем, че имам някои проблеми – и защото той засегна наранено
място, продължих остро – родителите ми бяха убити в тези гори. Терапевта ми каза, че се
нуждая да дойда тук за да преодолея загубата.
- Уоу, това са тежки неща.
Практически той има проблем с дискутирането на емоционални неща и каквато и връзка да
съм усетила с него по-рано, то съм се заблудила напълно. Най-накрая съжалих, че му споделих.
- Да. Обикновенно не казвам на хората за това. Забрави, че съм го споменала. Не знам
защо ти казах.
- Не, хей, това е моя грешка. Никога не съм познавал някой, чиите родители са убити.
Имам в предвид, просто не очаквах това. Как се били убити? Диво животно?
Поклатих глава
- Съжалявам. Не ми се говори за това повече. Не трябваше въобще да го споменавам.
- Всичко е наред. Не това, че са умрели, а че не искаш да говориш за това. За момент ние
се срещнахме едва вчера, но един чувствам някаква връзка с теб. Ако искаш да поговориш с
мен, аз съм тук.
Дадох му колеблива усмивка.
- Благодаря.
- Няма защо. Освен това съм безопасен, разбираш нали? Ще ме виждаш още няколко
седмици и след това ще си тръгна. Освен.. – гласа му спадна.
- Освен какво? – подтикнах го
- Освен ако не станем наистина близки на това пътуване. След това кой знае? С емайли и
текстови съобщения, дистанцираната връзка може и да проработи.
Извади ангажиращия пръстен вече.
- Уоу, движиш се бързо.
- Просто обмислям възможностите – наведе се към мен – определено съм заинтересован
от тях. Аз бях също. Или мислех, че съм.
Така, че защо да не му дадох едно намигване за да го вкарам в правилната посока? Защо се