Выбрать главу

филм като учен/ научен вид… Единственото от което се нуждаех беше фенерче и гръмотевици

за ефект.

Конър и Линдзи се подсмихнаха на моята театрална заложба. Дори учениците на професори

се засмяха.

- Или всички ще се превърнем във върколаци – каза Лукас зловещо.Той не седеше в

нашия кръг, но се беше облегнат на дървото – не работи ли по този начин, професоре?

Върколака те ухапва и след това и ти ставаш.

- Това е едната възможност. Другата е, че това е генетично. Върколаците се раждат с

някакъв вид мутирали гени…

- Какво? Като в „X-Меn” – Лукас го прекъсна със задоволство.

- Дори фантазията има елемент от истината в нея – настоя Д-р Кейн.

- Но защо вълците са мутирали? – Лукас направи малки следи във въздуха – Какво ако

всички останали са мутирали? Може би сме мутирали от върколаците.

- Интересна теория, но ако случая бе такъв, те биха доминирали числено, не мислиш ли?

Те биха ловували за нас, не ние тях.

- Ние ги ловуваме? – Рейв се включи.

- Създадох погрешно впечатлениe – каза Д-р Кейн – исках да кажа – да ги открием.

- Ако не искат да бъдат разкрити, може би те ще дойдат след нас – каза Британи – какво

тогава?

- Не мисля, че има за какво да се тревожим тази вечер – каза Лукас, поглеждайки към

небето – не е пълнолуние.

- Това работи само ако трасформацията е контролирана от лунното състояние – каза Д-р

Кейн –ами ако те се трсформират по собствено желание?

- Тогава мога да кажа, че сме в голяма беда – гласа му бе безизразен и не бях сигурна

дали е сериозен или подигравателен.

- Не вярваш в това, нали? – попитах.

Лукас беше последния човек, който мислех, че ще се хване на тази нелепа история за

върколаци.

Той ми намигна и сърцето ми пропусна един удар.

- Просто знай това, когато закопчавам палатката си довечера. Не я напускам до сутринта.

- Палатките няма да спрат върколаците – каза Менсън, преди да извади перфектната си

бяла ружка от огъня.

- Никога не е имало документални сведения за здрав вълк, който напада човек. – Лукас

го предизвика.

- Не говорим за вълци, пич. – каза Менсън рязко, обръщайки поглед към Лукас. Когато го

направи пръчката му спадна и неговите перфектни бели ружки паднаха в мръсотията. Не знам

защо това ме обезпокои. Всичката тази работа за нищо може би. – Ние говорим за върколаци.

Човек, който се превръща в звяр. Те са някъде там и ние ще го докажем.

А по-рано поставяше под въпрос моето лечение.

- За това ли е тази експедиция? – Лукас попита с мъртвешки спокоен глас, който

изпращаше студени тръпки по гръбнака ми.

- Менсън е малко... прекалено разпален – каза Д-р Кейн – надяваме се да видим няколко

вълка и може би да ги изучаваме. Трябва да си призная, че съм зашеметен от понятието на

ликантропията. Наистина ли вярвам в съществуването? Не, разбира се, че не. Но обичам да съм

достатъчно с отворени възгледи, за да съм подготвен за възможностите.

- Вълците не са съществували в този район около преди двайсет години, докато преди

няколко години са ги презаселили в по-сигурна зона. Оригиналните вълци сигурно са умрели

до сега, но техните потомци процъфтяват. Те са защитен вид – каза Лукас.

- Ние няма да им навредим – Д-р Кейн увери Лукас.

- Е, може би тогава ще извадите късмет и ще видите някой – Лукас се отдалечи от

дървото – Ще станем рано сутринта. Аз си лягам. Рейв, погрижи се всичко да е безопасно за

през нощта.

- Дадено – каза Рейв.

Веднага щом Лукас се прибра в палатката си, напрежението около лагерния огън спадна.

Имах чувството, че не съм единстваната, която мисли, че Лукас и Менсън са пред караница

- Наистина ли вярваш в тези неща? – попитах Менсън.

Той поклати главата си.

- Нем, но би било супер.

- Винаги са малко свирепи във филмите – напомних му.

- Един вълк ме ухапа веднъж – той обяви.

- Наистина?

- Да – той легна долу и нави нагоре крачолите на панталона си. Там имаше ужасяващ

белег –взе си парче.

- Менсън изучава вълците оттогава. – каза Д-р Кейн, а в гласа му имаше следи от гордост.

- Но Лукас каза, че няма документирани случаи за атака от вълк.

- Предполагам, че не знае всичко – каза Менсън тихо и това изпрати тръпка към мен.

- Превърна ли се във върколак, когато имаше пълнолуние? – попита Линдзи