могат да намерят доказателства. А е и един вид наша грешка. На Хелоин винаги казване, че
гората е обитавана от духове, за да съберем пари за животинските приюти. Някои от костюмите
ни са наистина страхотни и реалистични.
- И плашещи – добави Британи.
- Но всичко това е преструвка. Мисля, че Менсън и баща му са тръгнали на истински лов
за върколаци. – настоях.
- Е и? Те няма да намерят нищо. Междувременно ни плащат. – каза Линдзи.
- Предолагам. Просто всичко това ме накара да се разтревожа заради тях.
- Хората вярват във всякакви неща. Докато не са насилствени, никой не се наранява.
Освен това слуховете като този кара хората да идват в парка. Всичко това е за добро.
Предполагам, че всичко това имаше смисъл. Коригирах тежестта на чантата върху раменете
ми. Бях горда със себе си, че бях способна да вървя наравно с другите. Рейв беше последен на
опашката, за да се подсигури, че никой не изостава назад.
- А Лукас? Той участва ли в цялото това обитаване на горите? – попитах. Не можех да си
го преставя. Изглеждаше толкова сериозен, че не можех да си преставя да играе такава роля.
- Правеше го преди да отиде в колежа – каза Линдзи. – сега се прибира само за
ваканциите и по време на лятото. Заинтересувана ли си от него?
- Какво? Не – засмях се съзнателно - малко прекалено – Просто съм любопитна. Предстои
ни да прекараме лятото си заедно. Мисля си, че трябва да знаем някои неща един за друг.
- Може довечера около лагерния огън да играем на „Истина или предизвикателство” –
каза Британи.
- Изоставате назад – кресна Конър от върха на опашката и ние побързахме да ускорим
крачката си.
Надявах се Британи да се шегуваше за „Истина или предизвикателство”. Имаше много неща,
които исках да разбера, но и много, които не исках да споделя.
Когато се настанихме, не играхме никакви игри около лагерния огън. Нито Д-р Кейн, нито
Менсън споменаха нещо за върколаци.
По-късно през същата вечер, докато Британи и аз бяхме в палатката и се приготвяхме за сън,
Линдзи влезе вътре много въодушевена.
- Добре, момичета, сближих се с Итън и лично разбрах какво има в сандъка. Бира.
- Шегуваш се! – каза Британи – Това ли е?
- Също и екипировка, но са напъхали бира в празното пространство и са решили, че е
твърде тежко за носене и щом Д-р Кейн се оттегли за тази вечер – тя ни подари по една голяма
усмивка – време за парти!
Британи и аз веднага спряхме приготовленията си за лягане и започнахме да се подготвяме
за партито. Не бях планирала да отида на подобно събитие в природата, но се вълнувах за него.
Сресах косата си и я оставих да пада диво накъдрена по раменете ми. След това започнах да
ровя в чантата си за изумрудено зелената ми туника.
Линдзи надничаше извън отворената палатка.
- Какво става с Д-р Кейн тази вечер? Още не си ляга.
- Ще ходиш да се сваляш с Итън отново? – попита Британи. Нейната блестяща черна коса
висеше свободно по раменете й.
- Не. И не го свалях по-рано. Просто пофлиртувах малко.
- За някой, който се предполага, че трябва да е свързан с Конър, не изглежда да го
приемаш много сериозно.
- Какво? – попитах, най-накрая хващаща топа. – Ти и Конър? Никога не си казвала нищо
за това – Виждала съм ги заедно няколко пъти, но не бях сигурна, че това е романтика.
- Сложно е – каза Линдзи, можех да чуя неудолетворението в гласа й. Тя свърши със
сресването на русата си коса, след това нави краищата на ризата си и ги върза на възел, така че
да покаже пъпа си. Изглежда всички искахме да привлечем малко внимание тази вечер.
- Моите и неговите родители са стари приятели, така че ни притискат да се съберем.
- Ако не искаш да бъдеш притискана, накарай ги да се отдръпнат. – каза Британи.
- На теб ти харесва това, нали?
- Просто мисля, че той заслужава някой, който наистина иска да бъде с него.
- И това може да си ти?
- Хей, приятелки, ще си имаме ли котешка борба тази вечер? – попитах.
Те се гледаха една друга. Линдзи отстъпи първа. Може би защото Британи става рано всяка
сутрин за да спазва строго определена тренировка.
- Двамата с Конър не сме сигурни до къде ще доведе това. Така че, може ли да бъдем
хладнокръвни за това, до края на пътуването?
Британи вдигна рамене.
- Както и да е.
Всеки път, преди и сега усещах някакво напрежение между тях. Това обяснява доста. Чудя се