дали Британи харесва Конър?
Облякох зелената си туника и някакви бели шорти. В този случай бях на страната на Линдзи.
Понякога е трудно да разбереш какво точно изпитваш към някой. В момента не бях сигурна
дали се опитвам да направя себе си привлекателна за Лукас или Менсън.
Почувствах връзка между мен и Лукас миналата вечер, но все още ме объркваше. Менсън...
той просто не изглеждаше толкова сложен.
Искаше ми се да имам някакви секси сандали, които да обуя, но всичко, което притежавах
бяха ботушите ми за поход. Трябваше да са те. Но, когато се погледнах в малкото огледало, бях
удовлетворена от начина, по който изглеждам.
Линдзи погледна отново навън.
- Най – после! Д-р Кейн го няма. Да вървим.
Всеки се измъкваше от лагера като войн нинджа. Всеки градски студенти - с изключение на
Моник - носеше по шест пакета бира. Единствено тънкото сребристо блестене на луната беше в
небето, така че Конър осветяваше пътя с фенерче. Когато се отдалечихме достатъчно от лагера,
така че Д-р Кейн да не ни чуе Итън започна да вади кутийки бира.
За мой голям шок, дори Лукас беше там и си взе една. Разбира се, след това намери дърво
на което да се облегне. Моник се присъедини към него. Той й даде една от рядките си усмивки.
Ревнива искра премина през мен, но се обърнах наобратната, без да искам да го приема. Ние
споделихме специален момент миналата нощ, но честно, за него не означаваше нищо повече
от ролята на голям брат, който наглежда някой за който е отговорен.
Линдзи чукна кутийката си с моята.
- За добрите времена.
- Защо не ми каза за теб и Конър? – Добре, беше малко внезапно. Бях й казала за много
за моето чувство миналото лято, включитено и за кошмарите ми. А тя криеше някакви
критични неща.
- Както казах, не знам на къде ще отиде. Кой иска да бъде сватосван от родителите си?
- Изглежда Британи наистина харесва Конър.
- Мисля, че може да е така. Забъркала се в някакви неща, за които не иска да говори.
Виждаш всичкото това упражняване, сякаш иска да бъде супершерпа или нещо такова. Да, тя
харесва Конър, но той е съгласен с родителите ни, че ние трябва да сме заедно. Винаги сме
били приятели, докато растяхме. Не искам да го нараня, но просто не знам дали е той е
единственият, затова не искам да се справям с него точно сега.
Тя отпи от бирата си.
- А как се чувства Конър?
- Разочарован, че не отвръщам с ентусиазъм. Както казах, сложно е.
- Тук съм - по всяко време през което искаш да говориш.
Тя ме погледна и се усмихна.
- Благодаря – отново вдигна за наздраве кутийката си срещу моята. – Мисля, че ще отида
да разговарям с някои секси студенти.
Колкото повече се отдалечаваше, толкова повече мразех да си призная, че е успокояващо и
удобно да не си единствения, който се побърква.
- Какво става?
Погледнах към Менсън, който се бе появил изведнъж. Усмихнах се.
- Нищо важно. – смених бирата си – Лудо е да мъкнете бира.
- Без майтап. Итън и Тейлът изгубиха ентусиазма си за идеята – погледна нагоре – Знаеш
ли какво обичам на къмпингите? Колко огромно изглежда небето вечер. Искаш ли да гледаме
към звездите? Открих място, далеч от дърветата където можем да се излегнем на тревата... –
насочи главата си към посоката въпросително.
Погледнах в посоката където Лукас говореше с Моник. Определено изтълкувах погрешно
миналата нощ. Може би, след като той беше този на смяна, смяташе че се нуждае да стои
надалеч от всякакви емоционални отговорности. Или просто аз не бях никой повече освен,
този който трябва да наглежда – някой, за който не беше сигурен, че знае как да бъде шерпа.
- Разбира се, – казах. – Защо не?
Менсън и аз грабнахме по още една бира. Докато стигнем да мястото, за което той
говореше имах приятно замайване. Когато легнах, тревата беше студена и леко навлажнена от
росата.
- Там е голямата мечка – каза Менсън, посочвайки нагоре.
Посочих също толкова добре.
- А там е Касиопея.
Менсън простена.
- Знаеш съзвездията.
- Да. Това беше първото нещо, на което баща ми ме научи, когато ме заведе на къмпинг.
- Надявах се да те впечатля, но сега се съмнявам да го направя. Голямата мечка е
единственото съзвездие, което съм способен да разпозная. Никога не съм можел да свържа
звездите в друга форма.
Имах чувството, че това не е проблем, който Лукас би има, че дори би бил способен да