идентифицира повече от мен. Защо дори си мислех за Лукас сега?
Обърнах се внимателно към Менсън.
- Добре. Касиопея може да е трудно, но ако можеш да откриеш голямата мечка, би
трябвало да можеш да разпознаеш Дракона Драко. Неговата опашка е между краката.
- Не.
- Проследи линията на пръста ми. Точно там.
- Не. Съжалявам, никога не съм бил добър да виждам форми в картината.
Претъркулих се далеч от него.
- Не е важно. Най-хубавата част е падащите звезди, така или иначе.
- По някакъв начин, винаги изпускам и тях.
Засмях се.
- Менсън! Това е невъзможно. Е, предполагам, че ще стоим тук докато не видиш една.
- Може да отнеме цяла нощ – каза той тихо.
- Обърнах главата си към него. Можех да видя това, че ме наблюдава.
- Обределено ще, ако не гледаш към небето.
- Но ти си по-интересна. – направи пауза – Какво те накара да станеш шерпа?
- Обичам да стоя в гората, а по този начин ми плащат да го правя. Двойна печалба.
- След като си от Далас, предполагам, че не познаваш останалите много добре.
Той да не се опитваше да започне ние-срещу-тях разговор? Изглеждаше ми обратно на
целта ни да заведем безпосано Менсън и групата му до мястото, където те са индитифицирали
като желано за лагеруване. От друга страна, той изглежда имаше съмнения за служителите на
парка. Или може би просто търсеше тема за разговор.
- Срещнах ги миналото лято. – уверих го – Линдзи и аз си пращахме емайли и
разговаряме една с друга от тогава. Станахме приятелки. Предполагам, защото имаме толкова
много общо.
- Като какво?
- Предимно нашата любов към природата. Освен това и двете ще станем страрши тази
година. И без значение къде ходиш на училище, винаги е едно и също. Клюки. Учители.
Домашна. Момчета.
Помислих отново за ситуацията на Линдзи. Говорили сме за момчетата в общи теми, но тя
никога не е споменавала какво става между нея и Конър. Трябва да добавя, че внезапно ме
заболя, че тя не е споделила с мен.
- Така, че срещна всички пазители миналото лято? – попита Менсън.
- Да.
- Предполагам, че сме късметлии да ги имаме наоколо. – каза – Никога не съм
предполагал колко опасно е да си измежду тези гори. След това, което се е случило на
родителите ти – не си ли уплашена?
- Не. Колкото и странно да изглежда, винаги съм се чувствала в безопасност тук. Докато
си на щрек ще си наред. Освен това на шерпите им се плаща за това. А и вярвам достатъчно на
Лукас, за да му поверя живота си.
Изненадох дори себе си, че го казах на глас.
- Наистина?
- Да, разбира се. Той е винаги осведомен за нещата.
- Той изглеждаше доста осведомен с Моник там.
Не и преди тя да се паркира пред него, помислих си нелюбезно.
- Харесваш ли Лукас? – попита, може би в отговор на тишината.
- Не изпитвам неприязън към него.
- Харесваш ли мен?
Имах чувството, че пита нещо повече.
Преди да успея да отговоря, косъмчетата на врата и раменете ми настръхнаха. Станах до
седнала позиция.
- Какво има? – попита Менсън.
- Някой ни наблюдава.
- Вероятно Лукас. Този човек...
- Не, не е Лукас – не бях сигурна как разбрах, че не е той – или това е по-добрия начин да
кажа, че бих разбрала ако той е там. Начина по който ме гледаше бе много различен. Чувствах
се защитена. Това бе... застрашаващо. - По-добре да вървим – стъпих на краката си.
- Мислех, че ще чакаме докато видя падаща звезда.
- Дори не гледахме небето. Сериозно. Имам лошо усещане. Трябва да се върнем.
- Това е само, защото започнахме да говорим за опасности.
Започнах да разтривам раменете си.
- Не е това. Хайде, Менсън. Лукас пак ще ни натоварва утре. Имам нужда от малко сън.
Той се изправи неохотно.
- Добре.
Грабнах кутийките бира и ги сложих в ръцете му.
- Може да са празни, но вие момчета все още трябва да ги носите. Не можем да
замърсяваме гората.
- Предполагам, че носенето на бира не е била чак толкова умна идея след всичко –
можех да видя ухилването му – очаквах да ми даде малко време насаме с теб.
Дори след като се върнахме обратно в лагера, не можех да се оттърся от чувството, че нещо
ни наблюдава, нещо опасно. След това го видях, загубен в сенките на дърветата, съвсем малко
надалеч. Единствено светещите му сиви очи бяха видими. Вълк. Той вдигна главата си само