частично, но беше достатъчно за мен за да видя, че е черен. Гарваново черно.
Гледаше ни, наблюдаваше ни.
Лукас бе казал, че вълците не нападат хора, но не бях толкова сигурна.
- Видях вълк подобен на този, когато ви последвах на партито за рожденния ти ден. –
каза Менсън.
- Наистина?
- Да, замалко да получа удар. Просто пристъпи извън сенките, когато се връщах обратно
в кабините.
Това, което почувствах тази вечер, бе много близо до онова, което стана през онази. Защо
вълк би ни последвал?
- Мислиш ли, че е опасен? – попита Менсън.
Да! Умът ми крещеше.
- Не знам. – отговорих. Не знаех това, че не вярвам на вълка. Нещо в него изпращаше
сигнали, че търси неприятност. А освен това изпих една бира в повече.
Шеста глава
Беше края на следващия следобед, когато достигнахме кипящата река. Водата падаше
бързо, създаваща гребен от бели вълни. Дори когато не бе ужасно дълбоко, изглеждаше
невероятно опасно.
Наблюдавах със свито сърце докато Лукас нагазваше през нея. Предпазващо важе,
завързано за едно дърво бе прикрепено около кръста му. Ако се подхлъзнеше, то би го
предпазило от това да се понесе по течението. След като премине на другия бряг, щеше да го
завърже за друго дърво, формирайки линия присичаща реката, за която останалите можем да
се държим.
Той бе почти по средата и водата се промъкваше лудо около бедрата му, което означава, че
ще ми стига поне до кръста. Може би дори по-високо.
Елемента на опасността изпрати по тялото ми тръпка адреналин и възбуда. Това щеше да е
забавно, а да не споменаваме какво предизвикателство. Обичах водата почти толкова, колкото
обичах туризма. Бях предвидила като изпитание тестването на уменията ми срещи бушуващата
река.
- Кайла, искаш ли да ни помогнеш? – попита Британи.
Погледнах към нея. Те бяха подготвили жълт сал и ние щяхме да прекараме припасите си на
него. Менсън и групата му бяха приготвили друг сал за сънсъка, който носеха, този който беше
малко по-лек днес.
Коленичих до нашия и започнах да закрепям нещата за него.
- С Менсън изглеждахте много близки миналата вечер – каза Линдзи.
- Просто гледахме звездите – не знам, внезапно се почувствах смутена за прекараното
време с него. – Той никога не е виждал падаща зведа.
- Да - каза Британи – Лагеруващите винаги използват това извинение, за да прекарат
малко време с шерпа.
- Не, говоря сериозно – настоях.
Британи се засмя.
- Няма проблем. Той е сладък.
Тя беше права за това.
- Лукас най-вероятно ще остави един по-назад за да наглежда останалите – каза Линдзи.
- Това нормално ли е? – попитах. Линдзи остана с нас миналото лято, но ние бяхме в
парка само за седмица.
- Да, особено ако отиват толкова навътре в дивото, като тази група. Последното нещо,
което иска парка е репутация на къмперисти, които си навличат неприятности.
- Кой ще остане?
- Не знам, все още. Който изтегли късата клечка, предполагам - каза Британи – Откакто
харесваш Менсън, може би ще си ти.
Победоносен вик се разнесе около нас. Идваше от Конър и Рейв, които бяха застанали на
брега, стоящи на място. Ако Лукас изгуби баланс, или падне под вода, един от тях ще се
гмурне. Не съм сигурна, какво добро би направил…
Но всичко беше съмнително. Той отиде безопасно до другата страна. Не бях сигурна защо се
чувствам толкова горда с него, сякаш тази негова победа бе и моя. Завърза въжето, преди да
свали тениската си и да я просне на един храст за да изсъхне. Дори от разстояние, можех да се
наслаждавам на красотата на стегнатото му тяло. Бе началото юни и той вече бе направил
перфектен тен. Не ми изглеждаше като момче, което подържа тена си. Той обичаше да излиза
толкова много колкото и аз, така че той му бе натурален.
Когато се обърна забелязох нещо отзад на лявото му рамо. Рождено петно? Татуировка?
Изглеждаше твърде перфектно, трябваше да е мастило. Не е ли интересно?
Чудех се какво може да бъде толкова важно, за да иска да бъде постоянна част от тялото му.
Също не можех да отрека, че намирам идеята за татуировки за секси – когато бяха добре
направени. Неговата, дори от разтояние, определено беше секси.
- Ние сме готови – каза Менсън.
Стреснах се от внезапното му съобщение и близост – като, че ли бях хваната да правя нещо,