това се разтресох и пристъпих тревистата земна почърхност.
Стомаха и гръдите ме боляха, докато изкашлях вода. След това се сринах, дишайки тежко.
Болеше ме навсякъде. Ръцете и краката ми бяха разранени и на някои места кървеше.
Започнах да се треперя, не само заради студа, но и заради шока. Не исках да мисля, колко
близо бях до удавяне.
Бях взела няколко урока за спасяване на хора преди няколко лета, когато работех като
спасител в градския басейн, но реката бе много по-опасна от басейна. Бях такава късметлийка.
От уроците за оцеляване знаех, че нямах лукса да си оставам и да си почивам. Беше
наложително да се стопля.
Насилих се да седна. Бях поела толкова много вода, че би трябвало да си сваля дрехите, но
нямаше никой, който да ми помогне.
Исках просто да лежа долу и да заспя. Но знаех, че трябваше да започна да вървя към
останалите. Бягането би помогнало за сгряването на тялото ми. Нуждаех се от тази горещина.
Скочих на краката си и заклатушках към дърветата.
Силен рев ме накара накара да замръзна.
Мислех, че реката може да е най-опасното нещо, с което се срещам днес. Бях ужасно,
ужасно сгрешила.
Ядосана мечка бе далеч по-лошо.
Седма глава
Мечката беше огромна! Стояща на задните си крака, изглеждаше почти седем фута висока –
макар, че моето разбиране за височината й може да е изопачена от страха ми. Незнаех дали
мечките реагират на мириса на кръв и страх, защото бях все още кървяща – и бях определено
изплашена.
Бях чела, че ако си изправена срещу мечка, най-доброто нещо, което можеш да направиш е
да легнеш по корем и да лежиш. Макар, че също така бях чела да се свиеш в зародишна
позиция. Решения, решения. Все още се възстановявах от изпитанията в реката и едва можех
да мисля, да не говорим пък да реша коя стратегия да следвам. Не знаех дали да се
паникьосвам или да побягна. Но не можех да си наложа да стоя мирно. Ако нещо се случи,
искам да съм в състояние да последно да се опитам да спася живота си.
Клатеща главата си мечката отвори устата си и изрева. Зъбите й бяха огромни, а лапата -
грамадна. След това се спусна четирите си лапи и започна да се приближава.
Инстинктивно се обърнах да бягам. С ъгълчето на окото си видях замазано движение. Ниско
заплашително ръмжане - определено от мечката – отекна през въздуха. Завъртях се назад,
точно навреме да видя вълка да скача върху мечката.
Отстъпих назад, спънах се на нещо и паднах тежко на бедрото си. Мисля, че можех да
използвам отвличащата атака на вълка, но по някакъв начин не можех да откъсна поглед от
животните които си ръмжаха и захапваха един друг. Мечката захапа вълка. Чух изскимтяване и
видях спускаща се кръв от бедрото му, където зъбите на мечката разкъсаха.
Но не отстъпи назад когато се сви на земята, заставащ между мен и мечката. Не исках този
вълк да умре. Не беше този, който видях миналата нощ. В това бях сигурна. Козината му беше
различна, смес от цветове. Той оголи зъби.
Стояща на задните си крака, мечката изръмжа. Вълка го захапа, слаб предупредителен звук
за вибрира от гърлото му.
Знаех, че трябва да бягам, но просто нямах сили. Сега бях долу на земята и незнаех дали
изобщо мога да стана. Исках да извикам. Исках някой от шерпите да ме намери, да ми
помогне.
Мечката, повали отново вълка, мятайки го през въздуха сякаш бе нищо. След като се
приземи тежко вълка стана, сви се готов да нападне и започна да обикаля. След това скочи
напред ниско и захапа крака на мечката. Тя изскимтя, обърна опашка и побягна.
Все още готов да скочи вълка се обърна към мен. Щях ли да стана негова жертва? Спомних
си какво каза Лукас: Здрав вълк никога няма да нападне човек. Опитах се да не треперя. Не
исках да усети, че имам резерви, че съм предпазлива с него. Но изтощението, страха, и всичко
което преживях откакто въжето скъса си вземаше своето, започнах да треперя много силно.
Опитах се да си възвърна контрола над мен, фокусирах се на вълка, отколкото на това колко
зле съм наранена. Напомняше ми на голямо куче. Беше най-красивото същество, което съм
виждала някога. Козината му беше странна смесица от тъмни светещи цветове. А очите му бяха
ярко сребърни, а не мъгляво сивите на вълка който видях вчера. Имах странното чувство, че