тези бяха по-лесни за съхранение в пущинака.
- Чудесно е. – казах, усмихваща се лъчезарно, благодарна за партито. – Не съм очаквала
нищо.
- Ние обичаме изненадите – каза Линдзи. – Но, вие момчета можехте да сте по-тихи
когато идвахте на тук. Тя ви чу. Почти провали всичко. Игриво шляпнах ръката на Линдзи.
- Това ли е което чух? – облекчението ме обля, но същевременно, не звучеше като
правилното обяснение.
- Добре, да, те трябваше да са в леглата, когато тръгвахме, за да не заподозреш нищо, но
трябваше да побързат напред, за да приготвят нещата. И да бъдат тихи, докато го правят.
- Но аз чух нещо зад нас, точно преди да пристигнем.
- Като какво? – попита Лукас, пристъпващ откъм дървото.
Дълбокия му глас изпрати тръпка на удоволствие през мен. Беше просто глас и все пак ме
докосваше на ниво, което никога не съм преживявала с някой друг. Абсурдните ми чувства ме
правеха стеснителна. Не бях типа момиче, което привличаше момчета, които бяха загадъчно
хубави, какъвто беше Лукас. Да имам вниманието му фокусирано на мен ме караше да губя
самоконтрол, и внезапно почувствах глупаво безпокояща се.
- Сигурна съм, че не е било нищо.
- Тогава защо го споменаваш?
- Не съм. Линдзи го направи.
Знам, че всяко момиче би жадувало за вниманието му. Тогава, защо това ме караше да се
чувствам нервна? Защо умението ми да приказвам рязко спада, когато той е наоколо?
- Спокойно, Лукас. – каза Конър. – Сигурно сме били ние. Знаеш как е. Когато се опитваш
да бъдеш тих, правиш повече шумове.
Но Лукас продължи да гледа към мястото откъдето дойдохме. Ако не знаех по-добре, щях
да си помисля, че души въздуха. Ноздрите му се разшириха и гърдите му се изпълниха с
дълбокия дъх, който пое:
- Може би трябва да пообиколя, просто за да съм сигурен.
Знаех, че беше на деветнадесет, но изглеждаше по-възрастен, може би, защото беше
старши шерпа. Той беше този, който възлагаше задачи в нашата малка група. Ако някой има
проблем, той или тя може да се обърне към Лукас. Макар, че аз вероятно ще се оставя дивата
мечка да ме изяде, преди да помоля Лукас за помощ. Дали е вярно или грешно, подозирам, че
той уважаваше само тези, които разрешават собствените си проблеми. Имах абсурдната нужда
да му се докажа.
- Сега, си параноичен също като Кайла. – каза Линдзи. – Вземи си кексче и сядай.
Но Лукас не се помръдна. Той все още държеше погледа си на пътечката от която дойдохме.
Беше странно, но знаех, че нещо ни бе следяло, каквото и да е било. А Лукас би ни защитил от
него. Просто така изглеждаше. Може би причината беше в това, че за годините си му бе
дадена такава власт и отговорност. Той беше толкова самоуверен стоящ там, че дори не исках
да погледна настрани. Но също така не исках да оставя впечатлението, че съм страдаща от
любов дете.
Бяха наредени пънове около огъня. Седнах на един от тях и надзъртах към Лукас. Той беше
висок и в страхотна форма. Носеше тениската си като втора кожа, подчертаваща мускулите му.
Имах непреодолим копнеж да плъзна ръце по тези твърди ръце и рамене. Патетично. Бях
патетична. Той никога не ми даде някакво доказателство, че може да отговори на
заинтересоваността ми.
- Така, какво ти подариха родителите ти за рождения ден? – попита Британи, връщайки
вниманието ми обратно на другите.
Не изглеждаше някой да е забелязал накъде се бе разсеяло вниманието ми. Цялото към
Лукас. Той винаги изглеждаше толкова бдителен, изненадана съм, че не долавя погледа ми. От
друга страна, също така беше облекчаващо, това че ми отделяше толкова малко директно
внимание. Нищо не беше по неудобно от харесване, но без отговор от другата страна.
- Лято далеч от тях. – засмях се.
- Не изглеждаха, така лоши, когато ги срещнах миналата година. – каза Линдзи.
- И не са. – признах,изваждаща свещта от кексчето си и мятайки го в огъня. – те са
наистина много яки.
Но не са истинските ми родители. Смъмрих се за тези думи. Те бяха истинските ми
родители; просто не бяха истинските ми биологични родители. Може би това, което усетих на
пътя тук, бяха духовете на истинските ми родители, викащи ме. Колко глупаво бе това
обяснение? Никога не съм, и никога няма да повярвам в нещо паранормално или