Лукас бе толкова тих, че сърцето ми почти изскочи от гърдите ми, когато седна до мен. Бях
горда със себе си, че не дадох никакви признаци, че ме стресна.
- Станала си рано. Добре ли си? – попита той.
Какъв сериозен въпрос? Света ми, живота ми, може би не са това което мислех, че са.
Разбира се, че не бях добре. Но успях да не направя нищо повече от въздишка:
- Просто мисля. Никога не съм имала късмет да имам по-дълги нокти. Предполагам, че е
заради промяната.
Той се изкикоти. Или поне мисля, че го направи. С водопада наоколо, трябваше да говорим
високо, така че беше трудно на чуя кикота, но той се усмихваше. След това, като, че ли той си
помисли, че има риск да изгубим гласовете си, ако продължим да говорим, там където бяхме,
той посочи с глава към стената. Последвах го обратно към пещерата.
- Знаеш ли дали приемните ми родители знаят.. за мен, имам да кажа? Какво съм? Или
какво ще стана?
- Не мисля. Когато родителите ти бяха убити, ти беше отведена преди Тъмните Пазители да
дойдат. Правителството беше забъркано, малко е трудно да се разбере. – той отвори един кош
и ми хвърли бутилка V8* (* сок направена от 8 зеленчука).
- Мислих, че вълците са месоядни. – казах сухо, докато отварях бутилката.
- Вълците са. Шифтърите не са. – тона му показваше, че съм го обидила. Подаде ми
протеиново барче. – Трябва да ядеш. Да пазиш силите си.
Скъсах опаковката и го гледах несигурно.
Не мислиш за себе си, като вълк.
- Аз не съм вълк. Това е просто форма в която се превръщам, това е всичко.
- Това е всичко? Повечето хора не са целите в козина и не ръмжат. Да не споменаваме
умопобъркания, който се опитва да те хване, за да те изследва.
- Какво ти – и те – смятате за ненормално е нормално за мен. Винаги съм знаел, че е в ДНК-а
то ми. Не можех да чакам, докато не станах на осемнадесет.
Сърцето ми потръпна:
- Мисля, че каза на седемнадесет.
- Седемнадесет за момичетата. Осемнадесет за момчетата. Трябва де е свързано с
момичетата-узряват-по-рано-от-момчетата нещо.
- Ох, помислих си, че може да се отмени. – протеиновото барче, имаше вкус на сандвич.
Той отвори пакет от Двойни Stuf Oreos* (* две слепени кръгли бисквити с бял пълнеж по
средата) и ми подаде една бисквита. Сълзите потекоха от очите ми. Обичах тези бисквити.
Погледнах го. Той ме гледаше внимателно.
- Предполагам, че си прочел мислите ми и за това, също. И аз ще мога ли да го правя? Да
чета мисли?
- Аха, но първият път са просто неясни шумове. Трябва да се научиш да разпределяш
видовете звуци, които идват.
- Имали училище за върколаци или някъде, където мога да науча всичко това.
- Предпочитаме да не използваме термина върколак. Толкова е негативно. Кажи ми името
на един филм, в който върколака е добрият. Ние сме шифтъри. И не, нямаме училище, но
имаме тренировки. На едно място в тези гори.
Свърших бисквитата си, събрах коленете си пред гърдите си и ги обгърнах с ръце.
- Боли ли?
Той знаеше за какво питам, и това не беше за тренировките. Той коленичи пред мен. Все
още беше бос и без риза. В някой от кошовете нямаше ли дрехи? Толкова много исках просто
да плъзна пръстите си по гърдите и раменете му. Вместо това се фокусирах на сребърния му
поглед.
- Не и ако ми вярваш. – каза той тихо.
Засмях се нервно.
- Сигурен ли си, че не бъркаш за мен?
Внезапно стана и ми подаде ръката си.
- Хайде. Искам да проверя периметъра. След това можем да се отпуснем и да се порадваме
на хубавия ден. Все пак, не сме вампири.
Лукас си намери тениска. Очевидно не е неговата или пък е била преди да оформи мускули,
защото плътно притискаше тялото му. Наистина започнах да се съмнявам, че може да ми чете
мислите дори и когато не е във вълча форма.
Последвах го когато отиде на малко разстояние в горите и обиколи убежището ни. Той бе
толкова грациозен – като един изпълнител от Cirque De Soleil* (*известен цирков състав
основан в Канада, Монтерей), който бе целия в мускули, но се движеше със страхотна грация,
на сцената. Винаги съм забелязвала, колко грациозен е, но сега можех да видя хищника в
движенията му.
Не съм смятала, че те ще го изненадат отново. И ако ни закачат, предполагам, че той ще
тръгне след тях за отмъщение. Като Холивудски върколак. Може и да не харесва начина по