който описани във филмите, но усещах в него непоколебимостта да ме защитава. Беше почти
плашещо – но също така и вълнуващо.
Дали би искал умрял заради мен? А аз искам ли?
Разбира се, че не. Но все още беше страхотно да знам, че ме защитава толкова сериозно. Не
бях напълно сигурна, какво изпитва относно гледната точка на „сродните души”. Не можех да
отрека, че бях привлечена от него още от началото – с такава сила, че чак бе плашещо,
изтласках привличането настрана и се фокусирах върху Мейсън. Това, което чувствах към
Мейсън, можех да се справям с него. Но това, което чувствах към Лукас бе извън контрол.
Дори бе по-плашещо да мисля, че и Лукас мислеше същото за мен – но той бе достатъчно
силен, за да го контролира.
Когато се разхождахме той внезапно започна много внимателно да се заслушва и да души
въздуха. Беше притеснително да мисля, че скоро и моите сетива ще се усилят – ако наистина
бях шифтър. Просто изглеждаше невъзможно.
Вероятно трябва да обърна внимание, как той оглежда наоколо. Трябва да се опитам да
науча, каквото там съм длъжна да науча. Вместо това мислех за дрехи. Превръщането във вълк
обещаваше да бъде ад за гардероба ми. И какво трябваше да правя? Да крия дрехите в
скривалища навсякъде наоколо?
- Да. – каза той тихо, след това се направи на непоколебим.
Но той не бе по-непоколебим, колкото бях аз.
- Можеш да четеш мислите ми дори и когато не си във вълча форма. – обвиних го.
Той прекара пръсти през великолепната си коса.
- Само, когато се концентрирам в теб.
- И ти си концентриран в мен сега?
- Какво мога да направя? Миришеш така хубаво –
- Майтапиш ли се? Мръсна съм.
- Но под това е естествения аромат на кожата ти. Това е което мириша. – Той започна да
върви назад към сечището. – Хайде. Нека да по плуваме.
Почти се препъвах опитваща се да вървя с неговата крачка. Бях все още в шок заради факта,
че толкова бе привлечен от мен, че души кожата ми.
- И какво? Имаш ли бански сложени в кошовете някъде в пещерата?
Той погледна над рамо и ми хвърли дяволит поглед.
- На кого му трябват бански? Не си ли чувала за голо къпане?
Окей, има шанс утре вечер да ме види гола преди да се окосмя, но пак, го накарах да се
обърне, когато махам дрехите си и влизам във вира. Беше студено, освежаващо и удивително
чисто. Когато се гмурнах, той вече бе във водата, на няколко крачки от мен. Може би той също
беше малко свенлив, за да бъде гол срещу мен. Дори и вече да съм му виждала задника.
Престъпваща през водата, попитах:
- Имаш татуировка на рамото. Какво означава?
- Всеки мъж получава татуировка, когато е готов да обяви момичето, което е избрал за
негова сродна душа. Изобразява името й на древния език на глутницата.
- Кого избра?
Той ми даде поглед в който се, четеше колко е глупав въпроса.
- Оо, - преглътнах трудно. Бях напълно изумена, че той може да чувства нещо толкова силно
и да не го пусне. Как може да изрази чувствата си в татуировка без да знае, дали ще му
отвърна? – Дори не съм смятала, че си ме забелязал миналото лято.
- Ох, забелязах те. Беше като бам, точно в корема.
- Ти не каза нищо.
- Ти едва ставаше на шестнадесет и беше все още в гимназията, а аз отивах в колеж.
- Все още съм в гимназия, а ти в университет.
- Но си по-голяма. И остава само година докато завършиш гимназията. След като свършиш,
ще можеш да дойдеш в моя университет.
- Значи ще видя приемните си родители отново?
- Със сигурност. Ще се върнеш у вас в края на лятото – малко по-променена отколкото дойде
тук.
Колко го омаловажи. Дори и ако не се преобразя, никога няма да забравя това, което
научих – и ще гледам навсякъде за шифтъри.
- Ние живеем по света, сред статистите. – той продължи. – Доста нормално. Или колкото
нормално може да бъде, предвид с натоварената ни опазване на тайната на съществуването
ни.
Все още бях шокирана от това, че е решил когато ме е видял миналото лято.
- Но решението, което си направил за нас миналото лято – ами ако никога не ме видеше
отново?
- Знаех къде живееш, Кайла. Щях да дойда за теб, ако Линдзи не беше те убедила да се
присъединиш към нас това лято. Нямаше да ти позволя да разкриеш тайната си за теб сама.
- Значи, Линдзи знае, какво чувстваш.
- Да, има си азбука. Не казваш на никой, кой кого си избрал.