Бях поласкана – и лишена от сила.
Сякаш той беше типично момче, на което не му бе удобно да обсъжда чувствата си, той
започна да плува във вира. С дълги, силни загребвания. Мускулите на гърба му изпъкваха и се
движеха. Татуировката – името ми на древна азбука – сякаш пулсираше.
Той се е обвързал с мен, без да знае дали ще му отвърна. Бях много поласкана, но също така
чувствах невероятно объркване. Дълбочината на неговите чувства към мен ме отведоха отвъд
всичко, което съм чувствала към някое момче. И още, не можех да отрека, че има нещо между
нас.
Започнах да плувам по гръб в обратна посока, осъзнах, че се фукам малко повече отколкото
исках, затова минах на кучешкото плуване. Или в моя случай, предполагам във вълчето
плуване.
Той дойде обратно при мен и спря на две крачки от мен.
- Татуировката ти. Рейв има подобна.
- Аха.
Очите ми се разшириха.
- Той е – спрях се на време. – Той е шифтър?
- Да.
- Чие име е на гърба му?
- Не мога да ти кажа. Дадох клетва да го пазя в тайна.
Добре, това бе дразнещо. Не съм клюкарка, но съм много любопитна.
- Ами ако не познаеш? – попитах. – Ами, ако си сбъркал чувствата? Какво ще стана, ако
момичето не чувства същото, което ти чувстваш към нея? – имах толкова много въпроси. Не
можех да разбера, как тези сродни души работят, но изглеждаше по-силно от нас двамата.
- Ще се скиташ. Ще изживееш живота си с момичешкото име на рамото си, и никое друго
момиче няма да те иска, защото си се отдал на някой друга първо.
- Това е жестоко.
- Не избираме лекомислено.
Беше изумително да си помисля, че той ме е избрал – или съдбата. Не бях напълно сигурна,
как това цялото съдба/половинка нещо работи.
- Но ти едва ме опозна миналото лято.
Опознах те достатъчно, Кайла. За нас, когато срещнеш сродната си душа… ти просто знаеш.
Не знам как да го обясня. Не изпита ли нещо когато ме срещна?
- Уплаха. – признах. – Объркване. Определено те забелязах, но никога не съм мислила за теб
и мен. Искам да кажа, виж се! Ти си по-голям, секси, във форма… а аз измам откачена червена
коса и лунички.
Той се засмя.
- Харесвам червената ти коса и луничките. И това, че има вътрешна сила, която не оценяваш.
Ти пое голям риск, освобождавайки ме от онази клетка.
- Това е, защото те не бяха прави.
- Но не всеки би направил, нещо за това. И когато удари Менсън – хареса ми.
Почувствах смущението да залива лицето ми.
- Не мога да повярвам, че вързах на глупостите му.
- Той измами много хора.
- Не и теб.
- Имах няколко подозрения, но това бе всичко. Произлизам от общество, което векове
наред е било преследвано от ловци на вещици. Не обвинявам без доказателства.
Дори и да е чакал за доказателства, те почти му костваха свободата, може би дори и живота.
- Ами Конър? И Британи? Те.. – ума ми внезапно блокира.
- Повечето шерпи са. Това е начина, по който контролираме част от дивата природа и на
статистите им е позволено да го видят. Ако съвсем ги изолираме, те ще станат подозрителни.
Така, ние ги водим, където искат да отидат, и ги пазим от мястото където не искаме да бъдат.
- Менсън вярва, че тук някъде има село.
Лицето му стана строго, очите му заприличаха на гладко полирани камъни.
- Аха. Все още се опитвам да разбера, как е узнал всичко това. Искам да кажа, има легенди,
но той изглежда толкова сигурен.
За моя изненада, забравих да ритам във водата. Потънах, затворих устата си просто, за да
избегна за кратко изплуването. Не исках да допусна, колко глупаво изглеждам. Избутах се
нагоре.
Сега Лукас имаше озадачен вид, който ми напомни за куче, наклонило главата си в
смущение. Щях да се засмея, ако все още не бях абсорбирала това, което ми каза:
- Тук наистина има село?
- Уолфорд. Старейшините живеят там. Останалите от нас се срещат там за лятното слънце
стоене. Много добре е скрито. Няма начин лудия Кейн и последователите му да го намерят.
Не бях толкова сигурна, но мислех за нещо друго, което каза:
- Защо се опитваш да разбереш как са узнали? Обичаш пъзели? Стратег ли си?
- Мислех, че си го разбрала. Аз съм лидера на глутницата. Алфа мъжкият.
Не знам защо не го бях разбрала досега. Начина по който Рейв се държи с него. Винаги съм
мислила, че Лукас е един от отговорниците на шерпите.
- И как става това? Старейшините гласуват за теб ли?