- Не. Биеш се за това. Във вълча форма. Предизвиква се текущия лидер.
Като диви животни? Какво е той? Мъж или звяр?
- И това ли те направи? Просто ги победи?
Той улови погледа ми, сякаш искаше да отсъди реакцията ми на думите му:
- Битката е до смърт.
Тогава спрях да ритам във водата и потънах, не бях сигурна, че искам да изплувам. Има
неща относно обществото му, за които не бях сигурна, че искам да съм част от тях.
Четиринадесета глава
- Девлин бе водача преди мен.
Лукас и аз не се застояхме дълго във водата. Бяхме се облекли и сега лежахме на брега,
близо до водопада, но достатъчно далеч, за да може падащата вода да заглушава думите ни.
Това място изглеждаше прекалено спокойно за всичко, което научих от Лукас. Небето бе
невероятно наситено синьо, с бели пухкави облачета, които преминаваха през него.
Когато пристигнеше нощта, щях да съм много по-близо до пълнолунието. Тялото ми се бе
стегнало заради мисълта – сякаш не можеше да чака. Но психически не можех да приема това,
което щеше да стане. Счупих ръката си, когато бях на осем. Направиха ми рентген. Разбира се
костите на шифърите са различни – далеч многочислени. По какъв друг начин биха успели да се
трансформират от човек в толкова различно създание. Бе невъобразимо за мен.
- Нямах шанс да го убия – каза Лукас и усетих разочарованието в гласа му. – Той избяга като
страхливец. Така, че издигането ми като лидер бе малко по-оплетено.
Обърнах главата си на страни за да изуча красивия му профил. Той бе фокусирал цялото си
внимание върху небето. Може би да ми разкаже всичките си лоши тайни относно миналото му
бе също толкова трудно колкото на мен. Не можех да си представя, че би убил някого – но за
да го направиш за да спечелиш власт... Исках да мога да го разбера, но неговия свят бе
изключително плашещ.
- Защо искаше да се натовариш с това? – попитах.
Той обърна главата си и ме погледна.
- Девлин бе прекалено лош водач. Непрестанно излагаше останалите на риск. Използваше
всички шансове. Изложи съществуването на обществото ни пред тези хора. Трябваше да бъде
спрян, но накрая аз не успях да го направя. Сигурен съм, че черния вълк, който си видяла – бил
е той.
- Така, че когато каза, че притежава вълк за домашен любимец...?
- Изопачих истината. Понякога има нужда да правим това, точно както в нощта, когато Д-р
Кейн говореше за върколаците и ние го направихме да изглежда смешно, нелепо.
Можех да видя, колко много нужда от бързо мислене е трябвало, за да не излязат нещата
извън контрол.
- Така че, мислиш, че по този начин Кейн са открили съществуването ви... на шифтърите?
Усмихна се мрачно.
- За теб също, ти си една от нас.
- Да.
Той бе убеден – аз не. Шока за него е да избереш да не си шифтър. Седнах, оставяйки
краката си под мен.
- Знам, че би трябвало да съм развълнувана за това...
- Нещата, които научи наскоро са много – каза и се завъртя към мен, подпирайки се на
единия си лакът.
- Трябва ли да направя нещо за да се подготвя? – изглеждаше сякаш би трябвало. А и вече
нямах вече причина да си бръсна краката. Прокарах ръка по голия си крак и се опитах да си
представя това, което не можех наистина да приема.
- Като вълк, краката ми ще бъдат ли голи ако се бръсна?
- Беше ли вълчето ми лице оголено?
Освободих притеснителен смях.
- Не. Всъщност като вълк си великолепен точно толкова колкото..
Оставих гласа си да спадне. Наистина ли исках да си призная това?
Подари ми една не особено честна усмивка.
- Мислиш си, че съм сладък?
- Сладък, не! Определено не. Но красив... да.
Започна да става, докато не достигна до седнало положение, намиращ се срещу ми.
- И аз мисля, че си красива. Мисля си това от първия път, когато те видях.
В мен започна да се разпростира приятна топлина.
- Това ли е причината да ме гледаш през цялото време?
- Да. Знаех, че ще разбереш как се чувствам. Предполагам, че е малко зловещо, имам в
предвид – някой да те гледа и никога да не разговаря с теб.
- Не ми изглеждаш срамежлив.
- Първия път, когато те видях бе сякаш забиват нещо в гърдите ми. Сериозно. Не мислех, че
ще съм способен да дишам правилно отново. А и не знаех какво да ти кажа.
Погали с пръстите си дължината на брадичката ми. Когато го гледах сега, ми изглеждаше