- Това не е което...
- Нямаш вътрешна сила? Не си възхитителна? Ще се промениш, Кайла, но това, което аз
чувствам към теб ще си остане същото, заради всичко в теб, което няма да го направи.
- Оу.
Останах без думи. Най-вероятно това щеше да е най-близко до любов изявление, което
някога щях да получа.
- Хайде. – взе ръката ми е ме заведе до спалния чувал.
Наместих се комфортно в ръцете на Лукас. Можех да чуя ударите на сърцето му, да усетя
топлината на тялото му. Бе различно тази вечер. Нашата близост се бе променила, еволюирала.
Той вече не бе Лукас, шефа ми. Той бе Лукас, моя Тъмен Пазител.
Дори да си мислех, че не се нуждая от пазител, знаех, че той ще бъде там.
- Ще се случи ли – ако се случи, добавих на ум – веднага щом луната изгрее?
- Не и преди луната да достигне връхната си точка.
- Как ще разбера?
- Започваш да се чувстваш... различно. Не му позволявай да те изплаши. Знам, че не си
знаела всичко това доста дълго време, но при нас това е естествена част от живота ни – като
пубертета.
- Добре, имах много неприятни спазми по време на пубертета.
Притисна устните си към челото ми.
- А сега ще имаш спазми навсякъде, но ще започнат и ще свършат бързо.
Имах хиляди въпроси, а времето ми се намаляваше бързо.
- Когато си във вълча форма, мислиш ли като вълк?
- Не знам. Не зная как мислят вълците.
Засмях се, преди да стане по-тихо.
- Знаеш за какво питам.
- Продължаваш да си себе си, Кайла. Вътрешно. Просто изглеждаш различно. Когато съм във
вълча форма съм по-агресивен, по-способен да се бия – това беше причината да се
трансформирам, когато мечката щеше да те нападне. Мога да бягам по-бързо като вълк, така
че ако имам нужда да стигна до някъде бързо, обикновено се трансформирам.
- Мисля, че беше доста бърз миналата вечер – когато не беше във вълчата си форма.
- Повечето шифтри са бързи и силни. Телата ни постоянно изразходват енергия и се движат.
Спусна устните си надолу по слепоочието ми.
- Ще се справиш добре, Кайла.
През мен премина тръпка, когато гласа му достигна близо до ухото ми. Кожата му бе топла
срещу пръстите ми, които допираха до гръдния му кош.
- Казваш, че съм твоята сродна душа, – гласа ми звучеше нисък и колеблив. – Това означава
ли, че ще се омъжа за теб?
- Не е необходимо. Обикновено сродните души се женят, но не винаги. Ще преминем през
периода със срещите ако искаш да излизаш с мен. Но не си задължена да си с мен – ако не е
това, което искаш.
Гласа му стана сериозен много бързо.
- Ако не искам да ти бъда сродна душа, ще си намериш ли друга?
- Не, просто ще бъда сам.
Пулсът ми се ускори. Подпрях се на лакътя си и погледнах надолу към него. Луната – съвсем
малко затъмнена за да бъде пълна – бе голяма и светла, грееше през водопада, който сякаш бе
ефирна завеса.
- Това не е честно.
- Знам. Мъжките шифтъри стават сурови и край на нещата. Те чувстват каквото чувстват и
женските избират.
- Дори се бият за женските?
- Разбира се. Понякога момичета искат да знаят кой е по-силния, кой я желае повече. Ние
сме хора, но също така и животни.
- Не знам дали някога ще успея да пригодя съзнанието си за всичко това.
Обгради бузата ми с ръката си, а след това зарови пръстите си в косата ми.
- Ужасена ли си от това, което съм?
Странно, но не бях ужасена от него, но от себе си – да. Определено имах някакви проблеми
със справянето с това, но Луакс бе Лукас. Лежейки тук с него, можех да забравя това, че
понякога имаше козина.
- Не – отговорих честно.
- Добре – Завъртя ни, докато аз лежах по гръб, а той върху ми. Хвана брадичката ми с голяма
си топла ръка – Добре – той повтори.
След това ме целуна. Не беше като никоя друга целувка, но и не бях очаквала да бъде. След
всичко бе Лукас, не беше като никое друго момче, което съм познавала. Устните му бяха меки и
леки, сякаш не бе сигурен, че искам това. Но как не бих?
Пожелах си го на родения ми ден.
Отдръпна се и ме погледна присмехулно:
- Усмихваш се докато те целуват?
Усмивката ми се разшири.
- Пожеланието ми на рождения ми ден току-що се сбъдна. Когато духнах свещичките,
поисках ти да ме целунеш.
- Наистина?
- Знам, странно е. Дори не бях сигурна, че те харесвам, ти беше толкова напрегнат –