надигнах се и зарових пръсти в косата му. – Сега знам защо.
Исках да повярвам в това, което той вярваше - това че ще се превърна, това че бях неговата
съдба – но всичко изглеждаше прекалено невероятно.
Той ме придърпа обратно в обятията си. Дадох му бърза целувка по рамото.
- Би трябвало да спим сега – каза. – Ще имаш нужда от цялата сила, която имаш за утре
вечер.
Практическия Лукас. Исках да съм старомодна и да каже нещо като: Сила? Кой се нуждае от
сила, когато има теб? Но той беше прав. Утре всичко щеше да се промени. И според него,
това включва и мен.
- Кайла, събуди се.
Имаше настойчивост в гласа му, каквато не бях чувала досега. Бях заспала увита като пашкул
в прегръдките му. Не знаех кога ме е пуснал, но сега бе до мен, клатейки рамената ми. Присвих
очите си срещу него. Не бях очаквала да заспя толкова дълбоко, та той да трябва да ме буди.
- Какво има?
- Не знам. Просто лошо предчувствие.
Думите му ме удариха като доза кофеин, и аз можех да го усетя. Бе като онази първа вечер,
странното притискащо усещане, че някой ме наблюдава.
- Менсън. Открили са ни – казах.
- Невъзможно. Не оставих следи по земята, а и тази зона е прекалено добре скрита.
- Също така не знаехме, че имат учени в групата си – а беше така.
- Добра забележка, – избута раницата в ръцете ми. – Ти я носи, на мен може да ми се
наложи да се превърна.
Обух ботушите си набързо.
- Какво ще правим?
- Ще огледаме наоколо и ако се наложи, – ще бягаме.
Стана с това елегантно негово, бързо движение. След това клекна, взе ръката ми и ме
издърпа права. Все още стискайки дланта ми в своята ни поведе през водопада.
- Искам да чакаш при входа докато не проверя...
Фигура пристъпи през входа и точно като в някой филм – държеше пушка. Не беше някой,
който познавах, но Лукас ме избута твърдо зад него. Приближи се още малко към водопада и
ме притисна назад.
- Излез от другата страна.
- О, Лукас, наистина ли искаш да пропусне купона? Къде са ти маниерите? Няма ли да
представиш брат си на приятелката си?
Девлин? Това е Девлин? Надникнах над Лукас за да го огледам по-добре. Може би ако я
нямаше всичката тази омраза в очите му щеше да е красив. Някога може би е бил. Какво го е
променило така?
Лукас изръмжа ниско и се премести съвсем малко.
- Дори не си и помисляй да се превърнеш, – каза Девлин. – Заредих пушката със сребърни
куршуми. Ако те застрелям малко след като се преобразуваш, надявай се да умреш. Може би
не веднага, но рано или късно ще стане.
- Знам как действа среброто. Какво искаш?
- Да си възвърна полагащото ми се място като водач може би ще е добре.
- Водача служи като Тъмен Пазител. Защитава съществуването на вида ни. Ти доведе Кейн
при нас.
- Това е просто твоя догадка, но се случва да си прав.
- Доведе ли ги до тук?
- Не. Те са идиоти. Измих ръцете си от тях, когато не те убиха. Изчезнаха с хеликоптерите си.
Най-вероятно ще се върнат, но не се притеснявай. Ще ти направят аутопсия, ще те изучават.
Вместо плановете им да вземат малко кръв и проба от устата ти. Къде е забавното в това?
- Поставяш на риск цялото ни съществуване!
Девлин се засмя. Продължавах да се опитвам да намеря, дори частица от Лукас в него, но не
можех. Косата му бе само един цвят – черен, а очите му безжизнено сиво. Какво се бе случило,
за да го накара да изглежда по този начин?
- Съществуването ни и без това си беше поставено под риск. Има толкова малко останали от
нас. Мислиш ли, че статистическите женски ще се сношат с нас? Боже, мразя това, което сме.
- Само заради едно момиче...
- Едно момиче? Тя беше всичко за мен. Собственото ми семейство не можа да ме приеме, тя
също. Превърнах се само за да спася живота й една вечер, когато някакви бандити я нападнаха
на алеята и я ужасих. Знаеш ли какво е да обявиш сродната си душа и да не можеш да я имаш?
Да знаеш, че ти предстои да прекараш живота си сам и самотен? Винаги да бъдеш празен и да
няма любов, която да пълни празнотата?
- Знам, че е трудно..
- Не знаеш нищо! Но ще разбереш. Преди следващото пълнолуние, ще знаеш какво е да
мразиш това, което си. Отидох при Кейн само защото исках да открия лек за това. Исках да ме
направи нормален, но вместо това той пожела да направи всички като нас.
- Значи не работиш с тях? – попитах.