Усетих как напрежението в Лукас се покачва, знаех, че иска да изчезна тихо, но брат му
беше опасен.
Девлин не отговори на въпроси ми, вместо това каза:
- Ако не си в нея на първата й трансформация, ще я загубиш напълно. Сърцето ти ще се
скъса и ще разбереш моята болка.
- Ще бъда там за нея.
- Ще видим – Девлин започна да се движи бавно в пещерата. Лукас се обърна срещу него,
едновременно с това избутвайки ме настрани.
Не знаех какво да очаквам, може би и двамата да се превъплътят и да се сбият. Имам в
предвид, ако Девлин иска Лукас да страда се нуждае да е жив.
Изстрела започна да ехти в пещерата, Лукас излетя назад към водопада, зашемети ме и
инстинктите ми ме победиха.
Ужасения ми вик се загуби в бученето от падащия водопад, след това се гмурнах след него.
Да си силен плувец е привилегия, когато тонове вода се изсипват около теб. Тези уроци за
спасяване, които вземах, когато работех като спасител ми помогнаха.
По всяко друго време бих се зачудила колко прекрасно изглеждаше водата със слънчевото
сияние, което преминава през чистотата й, но сега всичките ми мисли бяха фокусирани към
Лукас. Хванах с едната си ръка лакътя му, а с другата обвих кръста му, преди да се насоча към
брега. Плувах към ръба на водния басейн, далеч от водопада.
- Помогни ми, Лукас.
Чух го да стене, усетих треперенето му и топлата му кръв, която ме обграждаше. Опитах се
да го извадя от водата.
- Моля те, Лукас.
С херкулесово усилие той се напрегна и почти се просна върху тревата. Извадих го напълно
от нея, след това излязох и коленичих до него.
- Колко е зле? – попитах.
- Зле – отговори през стиснати зъби.
Надигнах тениската му. С луната светлина и слабите лъчи на наближаващата зора, можех да
видя тъмна дупка от едната страна и кръвта, която капеше от нея. Свалих блузата си, оставайки
само по потника под нея. Щях да използвам и него ако трябваше, притиснах ризата си към
раната си за да се опитам да намаля кървенето.
- Сигурен ли си, че не можеш да се превърнеш? – попитах. – Само за няколко секунди?
- Ако го направи ще умре.
Гласа на Девлин ме стресна. Не бях сигурна кога се е присъединил към нас, но знаех, че ще
иска да види лично свършената си работа.
- Той може да усети горенето от среброто, знае, че не лъжа за куршумите, – в гласа ми и
имаше удовлетворение. – Не го искам мъртъв. Просто искам да предотвратя опитите му
да ме спре.
- Да те спре от какво?
Изправи ме на крака рязко, преди да мога дори да кажа нещо, завърза китките ми една за
друга с въже, стягайки ги, след това ме придърпа към себе си.
- Да те отведа.
Започна да ме дърпа и аз натиснах петите си към земята.
- Ти си ненормален!
- Според Ницше ‘Винаги има нещо лудо в любовта’ .
Погледна ме и се усмихна злобно.
- Изучавах психология.
- Лукас направи всичко това за да защити глутницата. Не можеш да го накажеш за това.
- Разбира се, че мога. Това, което правя е единственото, което има смисъл за мен. Това е
красивата лудост. Сега, не искаш да се опитваш да се биеш с мен, защото имам още куршуми в
тази пушка. Да те убия е начин да те отнема от него безвъзвратно.
- Така или иначе ще умра. Лукас каза, че не мога да преживея ако не е до мен.
- Предполагам, че ще разберем това.
Той опъна въжето, влачейки ме зад него. Не се страхувах от смъртта. Добре, бях уплашена.
Бях ужасена, ако трябва да сме честни. Не исках да оставям Лукас назад, но нямах избор. Не се
дадох лесно, но и не възразих със всичко останало в мен.
Погледнах назад над рамото си. Лукас се бореше да се задържи на колене. Моля те, не ни
следвай, помислих си. Спасисебе си. Чакай ме.
Бях оптимистична за това, че по един начин или пи друг можех да избягам и да намеря
помощ за Лукас.
Беше трудно катеренето по горския наклон, който създаваше стени около водопада и
езерото – особено когато ръцете ми бях вързани. С Лукас дойдохме от другия край на терена.
Девлин искаше да ме заведе на върха.
Бях изключително изтощена, когато най-накрая достигнахме целта си. Небето бе наводнено
от оранжево, което предвестяваше новия ден. От тук, можех да видя реката, която създаваше
силния водопад. Нямах много време или желание да оценя великолепието й.
Дишайки тежко, паднах на коленете си.