свръхестествено.
- И какво ти дадоха? – Британи настоя.
- Цялата екипировка от която се нуждаех за лятото за пътуване през пущинака.
- Без кола? – попита Британи.
- Без кола.
- Безделници.
- Какво значение би имало? – попита Конър. – Колите не са позволени е парка.
Британи му хвърли кос поглед, след това сви рамене:
- Предполагам.
Имаше нещо в изражението й, което не можех да разбера, но ме караше да се чудя дали не
харесва Конър.
- Някой друг да мисли, че групата която ще изведем утре е малко странна? – попита Рейв.
За няколко минути този следобед всички се запознахме с Д-р Кейн, неговия син, и няколко
от дипломираните му студенти. Ние щяхме да ги придружихме до определена точка в гората.
След това да ги оставим за няколко седмици преди да се върнем да ги вземем. Те споменаха,
че се надяват да открият някакви вълци.
- Странни в какъв смисъл? – попитах.
- Д-р Кейн е антрополог – каза Рейф. – Защо ще иска да изучава вълците?
- Вълците са безспорно по-интересни отколкото хората. – каза Линдзи.
- Спомняш ли си, колко много вълчи кутрета открихме, когато си беше у дома за пролетта
Лукас?
- Аха.
Той очевидно беше човек на малкото думи, което го правеше повече интригуващ – и
плашещ в същото време. Беше трудно да преценя за какво мисли за различни неща, какво
мисли за мен.
- Бяха сладки. – изказа се Линдзи, необезпокоена от липсата на ентусиазъм на Лукас към
темата. – Сирачета. Три от тях. Осиновихме ги докато стана време да поемата по пътя си.
Другите шерпи, постоянно са работили в парка през последната година. Би трябвало да се
чувствам, като аутсайдер, но нещо в групата ме караше да се чувствам, като че ли принадлежа
към нея. Те не бяха като групите в училище. Никога не съм била част от тях. Не бях от най-
популярните, тип мажоретка. Нито пък и математичка. Не бях сигурна, че напълно мога да се
определя. Може това бе причината, че се чувствах така удобно навън, тук. Всички бяха
еднакви: любители на природата, които се наслаждават да са на открито.
Лукас се показа иззад дървото:
- По-добре да се връщаме.
- Само ни разваляш партито. – каза Линдзи.
- Ще си ми благодарна, когато ще трябва да си готова да тръгнем призори.
Всеки изстена при припомнянето, че ставахме рано сутринта. Момчетата изгасиха огъня и
включиха фенерчетата.
Благодарих на всеки:
- Беше страхотна изненада за рождения ден.
- Е, не всеки ден ставаш на седемнадесет, - каза Линдзи. – Ние просто искахме да
направим нещо специално преди да ни погълне оцеляването.
Засмях се на подигравката й:
- Не може да е толкова зле.
- Групата на Кейн иска да отиде далече в горите, на място където не сме били преди.
Терена ще бъде неравен и ще ни изморява до предел. Ще бъде предизвикателство. – каза
Британи.
Ще бъде, помислих.
- Не се безпокой, - каза Линдзи. – Ще се справиш.
- Имам намерение да дам най-доброто от себе си.
Поехме назад по пътечката за селото, откъдето всички лагеруващи започват пътуването си.
Рейв водеше, със всички шерпи разпръскани между мен и него – освен един. Лукас следваше
отзад групата, точно зад мен. Имах отново същото чувство, че съм наблюдавана. Тръпка
премина през мен.
- Какво не е наред? – попита Лукас.
Как може да знае, че нещо не е наред? Погледнах над рамо, чувстваща се глупаво да го
кажа наглас:
- Просто странното чувство, че не сме сами.
- Ахам, и аз го усещам също. – каза той, гласа му бе нисък.
- Дали не са вълците, които си спасил?
- Съмнявам се. Входа на парка е твърде близо до цивилизацията. Повече от дивите
животни са по-навътре.
Това съвпадаше с това което Линдзи каза за ягуара, но все още – животните не винаги са
предсказуеми.
Всеки в групата бе тих, слушайки внимателно през дългия път. Фенерчетата бяха, като
мрачни светлини в тъмнината. Силно усещах Лукас, следващ ме близко отзад. Не можех да го
чуя – стъпките му бяха тихи. Но усещах близостта му, сякаш ме докосваше – въпреки че не го
правеше. Бях нервна и напрегната. Чудех се дали мисли за мен, като нещо друго освен новачка.
Никога не ми е дал знак, че наистина ме харесва в романтичен вид. Или това, че иска да ме
опознае по-добре. Тук, сега бе удобен момент да говорим и въпреки това все още и двамата