- Дай ми минута за да почина, моля.
- Забравих колко малко издръжливост имат хората преди първата си промяна. – все още
държеше въжето, което бе свързано с ръцете ми. Чудех се, ако го дръпнех по правилния начин,
може би щях да го повлека във долината, която обходихме.
- Лукас ти е брат – отбелязах задъхана.
- Е и?
- Как можеш да му причиниш това?
Той се наведе пред мен.
- Предизвика ме! Зае мястото ми като лидер. Добре, може би танцувах на ръба на острието,
но загубих Джени. Можеха да ми дадат малко отпуска.
- Менсън ми каза, че в колежа съквартиранта му...
- Да, това бях аз. Той бе толкова умно дете, с огромно страхопочитание към баща си. Когато
започна да говори за Био-Хром си помислих, че е съдба.
- След като си искал лек толкова отчаяно, защо не си им позволил да експериментират върху
теб?
- Защото не вярвах на Кейн, не и след представата, която имаше за мен: изрод. – сви
рамене. – Освен това бях в настроение за малко отмъщение.
Пристъпи напред и ме изправи на краката ми
- Да вървим.
Чух ниско заплашително ръмжане. Най-вероятно имаше хиляди вълци в гората, а не знаех
колко от тях са шифтъри. Но преди да се обърна назад и да видя познатото оцветяване на
козина, знаех, че това бе Лукас във вълчата си форма. Той оголи острите си зъби.
- По дяволите, Лукас, какво направи – извади куршума? Решен си да докажеш себе си, нали?
За нещастие нямам повече сребърни куршуми. Знаеш ли колко са скъпи? – Девлин ме избута
на земята. Ударих се в нея със разтърсващо тупване.
- Така,че предполагам ще решим това по начина на нашия вид.
От позицията си можех да видя раната му – все още кървеше. Дори след като куршума го
нямаше, явно не можеше да се излекува напълно. Ще бъде по-слаб...
Риза полетя към мен ме удари в лицето. Преди да успея да я махна, Девлин се превъплъти и
черен вълк седеше до мен. Черния вълк, който видях в нощта, когато бе биреното парти. Бе по-
едър от Лукас, а зъбите му по-дълги и остри.
Менсън бе казал нещо за очите, които не се променят. Разбрах значението му сега.
Шифтърите запазваха човешките си очи. Можех да видя в очите на Лукас сребърното и
лудостта в тези на Девлин.
Знаех, че това ще бъде битка до смърт, както е трябвало да бъде, когато Лукас е
предизвикал Девлин за пръв път, за да поеме водачеството. Знаех, че Лукас бе ранен и слаб, за
разлика от Девлин, който бе силен и побъркан – и имаше допълнителна сила, която
придружаваше лудостта. Лукас рискуваше да загуби всичко. Девлин вече бе загубил всичко,
нямаше какво да изложи на риск и това го правеше по-опасния от двамата.
Знаех, че Девлин има предимство във всяко отношение. Това, че щях да изгубя Лукас и
онова, което току що открих.
Обичам те.
Думите бяха едва прошепнати в съзнанието ми. Но бе достатъчно. Лукас чу и обърна главата
си рязко към мен.
Това бе тактическа грешка. Докато Девлин се хвърляше върху него, осъзнах, че с думите си
обрекох Лукас на смърт.
Петнадесета глава
С предизвикателно ръмжане Лукас се нахвърли върху Девлин.
С оголени зъби братята се сблъскаха във въздуха. Челюстите им се приготвиха да чупят,
ноктите – да достигнат до уязвимата плът. Можех да усетя мириса на свежата кръв във въздуха,
а ноздрите ми се разшириха в отговор. Беше ли защото бях много близо до пълната луна и
скоро щях да бъда това, което са те?
Поваляха се на земята, прегрупирайки се. Кръжаха бавно в кръг, все търсещи за слабост –
уязвимост – във другия. Лукас чакаше малкото му останала енергия да се върне. Девлин се
хвърли напред.
Лукас се изви на една страна, а Девлин нападна. Лукас падна на гърба си и захапа рамото на
Девлин, а той извика от болка и може би – изненада. Със сигурност не бе очаквал Лукас да е
толкова агресивен. Девлин се опита да се измъкне, но Лукас го захапа отново.
Претърколиха се, захванали се един за друг. Разделяха се и се нахвърляха един срещу друг,
отново и отново. Можех да видя как силата на Лукас намалява. Наблюдавах го, чудейки се с
какво бих могла да му помогна, но знаех, че съм безпомощна. Утре би могло да е поставено по
друг начин, утре може би, бих била по-полезна, когато първата ми промяна е зад мен. Но сега
Лукас трябваше да се бие сам.
Девлин нямаше да покаже никакви милост, би разкъсал гърлото му ако се покажеше такава