погледна Лукас строго – Трябваше да ни повикаш веднага щом попадна в беда. Не трябва да се
справяш с всички проблеми сам.
- Мислиш ли, че можеш да му се репчиш по-късно? – попитах. – Наистина премина през
достатъчно днес.
- Искаш ли да върнем Девлин обратно във селото? – попита Конър.
Лукас кимна.
- Да, родителите ми трябва да научат.
- Отиваме да го вземем – каза Рейв, а след това и двамата ни оставиха.
Докоснах страната, където бе раната му.
- Не мога да повярвам, че си извадил куршума.
- Не беше толкова зле, не успя да засегне нищо от голяма значимост. Изненадан съм, че не
излезе от само себе си.
- Лекува ли се сега?
- Ще отнеме по-голямата част от деня и ще боли отвратително, но ще съм добре до
довечера.
По времето, в което се предполагаше, че ще се трансформирам.
- Би трябвало и двамата да поспим, – каза. – Бе труден ден и довечера ще бъде
предизвикателство.
- Добре – започнах да се измествам назад, но след това си промених мнението. Притиснах
се към него и го целунах бавно. Дори и да се променя или не довечера, си падах по Лукас...
доста.
Отдръпнах се и му се усмихнах с любов. Завъртях се на другата страна и свалих ботушите си.
Когато се обърнах, той беше вълк. Сгуших се до него.
Съня изглеждаше невъзможен, когато знаех какво ме чака довечера. Затова се изненадах,
когато тъмнината ме обгърна толкова бързо.
Шестнадесета глава
Когато се събудих се свечеряваше. Лукас все още спеше, когато се измъкнах от пещерата и
се придвижих зад водопада. Бе един от онези странни моменти, когато слънцето и луната се
виждат по едно и също време. Луната винаги е била толкова успокояваща за мен, но не и тази
вечер. Тази вечер изглеждаше злокобна, знак за промяна, с която не бях сигурна как да се
справя.
Огледах се наоколо. Нямаше следа от съществуването на вълците, които бяха тук малко по-
рано, но имах усещането, че са все още наоколо, пазейки ни. Знаеха какво предстои да се случи
довечера, изглеждаше ми, че трябва да се чувствам различна. Вместо това се чудех как щеше
да протече последната ми учебна година в гимназията, ако имам гадже в университета и то в
друг щат. Бях загрижена за дрехи, обувки и класове – обичайните тийнейджърски неща. Просто
не знаех дали ще бъдат обичайни от сега нататък.
Усетих присъствието на Лукас преди да го чуя или видя. Дойде и застана зад мен. Беше се
превърнал отново в човек. Въпреки, че той все още се възстановяваше от раната си, усещах
силата, която се излъчваше от него.
- Останалите са все още тук, нали – попитах.
- Да. Девлин каза, че семейство Кейн са заминали. Довечера ще е чудесна възможност за тях
да се върнат. Промяната ти ще протече много по-лесно ако се дистанцираме от другите неща.
Погледнах към него, беше облякъл тениска и не можех да видя превръзките му, но знаех, че
са там.
- Как се чувстваш?
- Доста добре, за някой, който е отнесъл изстрел. Трябваше да използвам вълчата си форма
за да се излекувам, но съм малко нетърпелив, затова не е излекувана напълно. Но ще съм
добре.
- Той можеше да те убие.
- Но не го направи. И сега трябва да се фокусираме върху твоето оцеляване.
Устата ми пресъхна. Бях изплашена почти толкова, колкото бях този следобед.
- Ако си прав за това, което ще се случи, след тази вечер вече няма да съм обикновено
момиче.
Усмихна ми се тъжно.
- Никога не си била, Кайла.
Кимах.
- Знам, че вероятно това звучи напълно невъзможно – и знам, че не е като да се оженим –
но се чувствам малко смутена. Бих искала да се погрижа за себе си.
- Много момчета водят тук момичетата за първата им трансформация. Там има кутия с доста
женски работи с нея, ще ти покажа. След това трябва да приготвя някои неща.
Открих всичко, от което се нуждаех в пещерата. Предполагам, че те искат момичетата да се
чувстват най-добре, когато преминават през първата трансформация. Имаше по малко от
всичко, сякаш се намираш в хотел. Използвайки края на водопада, където водата не бе чак
толкова бърза се изкъпах, след това намазах с лосион кожата си. Нагласях формата к докато не
изсъхна, оставих я да пада къдрава върху раменете си. Имах кратък момент за да се чудя какъв
цвят ще бъде козината ми, преди да си наложа да спра да мисля за това. Наистина не исках да