Выбрать главу

обмислям чудовищността на това, което щеше да се случи в следващите няколко часа.

Сгънах дрехите си и ги оставих близо до спалния чувал. Разположих се до няколко кутии и

една завивка, с която Лукас ми предложи да се наметна, за да не възпрепятства движенията

ми, когато се превъплъщавах. След това просто щеше да падне.

Бе бяла и копринена и изглежда се използваше за първата трансформация. Придърпах я

около рамената си. Разполагаше с достатъчно материал и гънки, за да не трябва да я

придържам ако не искам да се разтвори. Предполагам, че след хиляди години шифтърите са

разбрали от какво се нуждаеш в този момент.

Отидох до водопада и се загледах във разбиращата се вода. Не се нуждаех от уверението на

Лукас, за това, че ще се променя. Докато се притеснявах какво може да бъде, бях ужасена от

това, че ако не се случи, въпреки всичко – щях да го загубя.

С Лукас ядохме на лунна светлина. Седнахме върху черна завивка, контрастираща с моята

бяла. Предполагах, че бе неговата и бях учудена, че все още не си я бе наметнал. Вечерята бе

проста: опаковани сандвичи и протеинови барчета. Лукас ми каза да ям изобилно, защото

имам нужда от силата си. Отпивайки от бутилираната си вода, наблюдавах как луната изминава

пътя си и се качва все по-нагоре в небето.

- Значи, след първата трансформация мога да се променям по желание? – попитах, искайки

да знам колкото е възможно повече, в случай, че се случи.

Лукас събираше остатъците ни във предния пакет на раницата. Той бе напълно против да

оставим боклуците си да замърсяват. Погледна ме.

- Да.

- Как ще го правя?

- Нямаш контрол над първата трансформация. Тялото ти ще прави каквото е нужно за да те

научи на всичко. Когато си готова да се върнеш обратно в човешка форма, просто затвори очи

и се представи като човек. Тялото ти ще свърши останалото.

- Какво ако не стане? Ако се заклещя?

Той се подсмихна.

- Никога не съм чувал за някой, който се е заклещил в една форма. Ако мислиш, че си в беда

ми сигнализирай. – Отдръпна се, сякаш внезапно се почувства некомфортно. – Само запомни,

че ще съм способен да чета всичките ти мисли... и ти моите.

- По този начин ли комуникирате?

- Да.

- Това ще бъде толкова странно. Сигурен ли си, че няма да ме объркаш с някой друг?

- Напълно.

- По кое време ще се случи? Кога луната ще достигне до връхната си точка?

- Някъде около полунощ.

Кимнах.

- А ти какво ще направиш?

- Ако ме приемеш...

- Чакай! Как така, ако те приема?

- Трябва да ме приемеш за твоя сродна душа.

- Как става това?

Ухили се отново.

- С целувка.

Отвърнах на усмивката му, след това цялата ми нервност се завърна и продължих сериозно.

- Значи това по време на този ритуал ще се превъплътя и ще избера сродната си душа?

Помислих си, че се изчерви отново.

- Няма да отиде по-далеч от целувка... освен ако и двете страни не искат.

- Правил ли си го някога? Имам предвид – като вълк.

Той се засмя. Бе дълбок, плътен звук – първия път, когато го чувах да се смее искрено.

Накара ме да се почувствам добре, а напрежението в мен да се разсее малко.

- Не мога да повярвам, че ме питаш това – каза.

- Какво? Никога не си мислил за това?

Усмихна ми се иронично.

- Не, никога не съм го правил във вълча форма.

- А какво за... знаеш. Във човешка форма.

Взе ръката ми и поклати главата си.

- Вълците избират една женска за цял живот.

Преглътнах тежко.

- Така, че ти чакаше мен?

- През целия си живот.

Нищо чудно, че Девлин го е изгубил. Но не исках да мисля за него и всякакви други тежки

неща, с които Лукас трябваше да се справи. Трябваше да премина през това довечера, за да

мога да му помогна да се справи с всичките отговорности, който е поел. Терапевта ми щеше да

има доходоносен ден, анализирайки ме, когато се върна от лятната ваканция.

- А това копринено нещо, върху което седим – ще го облечеш ли?

Той кимна.

- До кога ще останеш в човешка форма?

- Ще се превърнем заедно – или до колкото е възможно по едно и също време.

- Ще ми казваш какво да правя, нали?

Кимна отново.

Стиснах ръката му.

- Виж, знам, че това идва, но... не мога просто да седя тук и да го чакам. Не го разбирай

погрешно, но имам нужда да се поразходя и да остана сама за малко.

- Добре.

- Добре.