- Какво? – попита той.
- Сегашния ми баща е ченге. Мислех си да уча криминалистика. Предполагам, че това не е
по-различно, но има толкова много неща, които не знам.
- Ще те науча.
Той нямаше съмнения и затова, нямах и аз.
- Искам да го направя, Лукас.
Той взе ръката ми и отвори вратата, влязохме във стая с огромна кръгла маса.
- Не ми казвай, че крал Артур...
- Може би. Въпреки всичко, той си е имал Мерлин.
Чух писък на радост и се обърнах.
- Линдзи! – извиках.
Тя обви ръцете си около мен и ме прегърна силно.
- Толкова се радвам, че се върна.
Над рамото й видях Британи.
- Трябваше да ми кажеш, Линдзи. Всички тези е-майли, SMS-и, чатове и ти не можа да го
споменеш?
- Щеше да се побъркаш. Можеше да напуснеш и след това какво?
- Значи двете с Британи сте Тъмни Пазители?
- Стажантки. Не сме се преобразували още, но след следващото пълнолуние... – тя въздъхна
– Нямам търпение.
Почукване върху масата привлече вниманието ни. Лукас ме заведе до две празни места на
масата. Предполагам, че са знаели за пристигането ми.
Бе много лесно да се познае кой бе старейшина и кой Тъмен Пазител. Старейшините бяха -
ами – стари, а всички пазители бяха млади и изглеждаха като войни.
Най-възрастния стана. Той имаше сбръчкано лице и сива коса до раменете.
- Тя една от нас ли е?
- Да, дядо – каза Лукас. Бях леко зашеметена от това, че този мъж е дядото на Лукас, но
имаше смисъл. Ролята на водач се прехвърля от баща на син. – Също така тя е моя сродна
душа. Където отива, отивам и аз.
Дядото на Лукас кимна, предполагам това бе неговото одобрение. Бледите му сребърни очи
се фокусираха върху мен.
- Ще дадеш ли обета?
- Да.
Той се премести до мен.
- Колиничи.
Изглеждаше ми прекалено древен ритуал, но въпреки това паднах на колене. Лукас
коленичи до мен и взе ръката ми.
- Сигурен ли си, че няма да се оженим тук? – прошепнах.
- Напълно.
- Ти, Кайла Медисън, заклеваш ли се да опазиш тайната ни, да ни защитаваш от всички
злини и вреди, които могат да се изпречат на пътя ни?
- Заклевам се.
Не бях сигурна, че са тези думите, които трябва да кажа, но очите на възрастния мъж
светнаха и Лукас стисна ръката ми.
- Тогава си приветсвана като член на Тъмните Пазители – каза мрачно.
Чух аплодисменти, когато Лукас стана и ме издърпа на крака. Тогава един по един,
останалите възрастни се представиха. След което, всеки Тъмен Пазител се приближи и Лукас
изнесе реч. Рейв беше там, разбира се, и Конър. Имаше още шест други, които не познавах:
четири момчета и две момичета. Когато Линдзи и Британи свършеха с чиракуването си, щяхме
да сме дванайсет Тъмни Пазители. Предполагам, че по това време щях да познавам другите по-
добре.
Когато всички се представиха, ние заехме местата си на масата – както направиха и
старейшините.
Дядото на Лукас, Уайлд старши, започна да говори на групата.
- С голяма мъка, трябва да съобщя, това че Девлин нанесе много щети с озлобението си.
Тези учени няма да се предадат лесно, трябва да се подготвим за това, което идва.
Лукас стана.
- Много от тази опасност, с която ще се срещнем е моя грешка, защото се поколебах да убия
брат си, когато имах възможност – а трябваше да го направя. Зная, че има някои колебания за
способността ми да бъда ефективен лидер. Ако някой иска да оспори правото ми да водя, съм
готов да приема предизвикателството.
- Какво? Не! – станах на краката си толкова бързо, че почти изкочих от стола. – Ако някой те
предизвика, ще трябва да минат първо през мен.
- Кайла...
- Няма да бъде честно. Не и преди раната ти да зарастне напълно. И не виждам вината в теб,
че Девлин е зъл.
Няколко гърла се прочистиха и разбрах, че най-вероятно съм нарушила някакъв портокол.
- Тя има право –Уайлд-старши каза – Но не мисля, че ще намериш някой, който да желае да
те предизвика.
Старейшината бе прав. Никой не го предизвика, което бе добре, защото бях серизна за
сритването на задника, на някой който го направи. Току що открих Лукас, нямаше да позволя
на някой да ми го отнеме.
Дискусията продължи известно време, но по-голямата част искаха да предприемем да-
стоим –и-да-гледаме подстъпа. Може би учените няма да се завърнат. Но това бе безнадеждна
мисъл. След известно време, идеята бе отхвърлена.