Моите осиновители не можеха да го обяснят. Моят психиатър също. Но от както се върнах в
националния парк изглеждаше бе станало по-силно от преди. Част от мен се чудеше дали не бе
някак свързано със смъртта на родителите ми.
Дали не е нещо в подсъзнанието ми на път да се освободи? И ако е така, как би се променил
живота ми?
Когато се събудих следващата сутрин ефекта от споходилия ме кошмар все още ме
преследваше. Неприятността бе окачена наоколо като паяжина, която не можех да премахна.
Принудих се да се концентрирам върху нещо друго.
Рожденият ми ден.
Не се чувствах по-възрастна. Поради някакви причина, мислех че ще се чувствам по-
усъвършенствана в флиртуването с момчетата, когато стана на седемнадесет. Вместо това се
чувствах, отново същата.
Съвсем слаба светлина бе видима през завесата. Зазоряваше се. Моят първи ден като шерпа
с действителен пост. Бях на път за моето моминско приключение за това лято. Не можех да
чакам.
През изминалата седмица преминах през всички видове подготовки и тренировки. Тази
първа екскурзия ще бъде моето изпитание. Станах, преодолях разстоянието и светнах лампата.
Линдзи простена и заби главата си под възглавницата, мърмореща си нещо като „Махай се” .
- Не й обръщай внимание – каза Британи докато се измъкваше от леглото си. – Тя би
лежала в леглото цял ден, ако можеше.
- Мислех, че се наслаждава на природата.
- Погрешна мисъл. – тя скочи на крака и се протегна – тя харесва гората достатъчно, но би
предпочела да не е тук.
Аз погледнах към Линдзи.Тя никога не ми е казвала това
- А защо е тук?
- Очаквано е. Ако пораснеш тук наоколо, предпочиташ да бъдеш шерпа по време на
лятото.
- И вие всички сте отраснали тук?
- В Тарънт, нагоре по пътя.
Трябваше да преминем през него за да отидем в парка. Изглеждаше също като всяко
останало малко градче в Америка.
- Така, в нашата малка група всички сте приятели?
Тозж превод пржнадлежж на преводачжте от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Лунна светлина – Рейчъл Хоторн
- Да. Конър, Рейв и Лукас са в колеж от миналата година. Линдзи и аз имаме още една в
гимназията. След това ние също ще отидем.
- Предполагам, че всички нямат търпение да се отдалечат от домовете си.
- Не си ли и ти за това тук?
Кимнах. Но имаше още нещо. Винаги съм се наслаждавала на къмпинга, но по-късно всичко,
което исках да правя бе навън.
- Предполагам, че би трябвало да се чувствам като аутсайдер тук, но не е така.
Тя сви рамене.
- Ти си една от нас, нали така?
Усмихнах се на мисълта за всички тренировки, през които минах.
- Най-категорично съм шерпа.
Тя наклони главата си и ми хвърли развеселен поглед, който не можах да разбера. Къде
беше моят психиатър, когато се нуждаех от него?
- Точно така – каза, но аз почувствах, че имаше още нещо което иска да изрече. – Отивам
под душа.
Гледах я как влиза в банята. Тя бе наистина стройна. Намирах го за малко смущаващо. Аз бях
метър и шейсет, със слаба фигура. Надявам се, че това мъкнене на багаж и туризъм цяло лято
ще добавят малко мускули към формата ми.
- Готова ли си за първия си официален ден като шерпа? – попита Линдзи, като стана и
прокара пръстите си през светло русата си коса.
Преместих се към края на леглото.
- Честно? Ужасена съм.
- Тя ме погледна недоверчиво.
- Защо? Ти се справи с всички тренировки.
- Да, но всичко бе в контролирана среда. Знам, че нещата могат да излязат от контрол в
истинския свят.
- Ще се справиш страхотно.
- Може ли да бъде честна с теб?
- Разбира се. Винаги.
- Малко съм притеснена, защото съм в групата на Лукас. Той ме плаши малко. Толкова е
интензивен.
- Не му позволявай да стигне до теб. Всички момчета имат някакво чувство да се
докажат. Когато бяха млади, техните бащи бяха шерпи. Традиция е да се предава от баща на
син. Позволяват на момичетата да са шерпи едва от няколко години.
- Наистина?
- Да. Не мислят, че сме достатъчно силни.
- Това ли е причината Бритни да започва сутринта си с лицеви опори?
Линдзи завъртя очи.
- Да. Може би тя също има чувството, че трябва да докаже нещо. Аз не го взимам
толкова на сериозно, както всички други.
Британи излезе от банята. Дългата й, тъмна коса бе изпъната назад в стегната плитка. Бе