облякла карго шорти* (* карго шорти - къси панталони до коленете, предимно се използват за
туризъм и походи), боти и червено горнище. Погледна към ръчния си часовник.
- Знаеш, че трябва да докладваме след около десет минути.
- О, Боже мой – втурнах се към банята.
Исках да изхабя цялото си време под душа, затова поддържах водата толкова топла, колкото
можех да търпя. Знаех, че може да ми е за последния за много дни напред. Но бях притисната
от времето. Няма да е нужен никакъв грим на пътя, с изключение на слънцезащитен крем -
опитвайки се да намаля луничките си до минимум – и спирала. Веждите ми бяха рижави и без
малко спирала бяха почти невидими. Сложих си карго панталоните, ботушите и тънко горнище
отгоре. Върху него закопчах плътно прилепващ суичър. Завързах шарена кърпа около буйната
си червена коса.
Приключих със сутрешния си ритуал докосвайки огърлицата, която винаги носех. Бе
кръговат възел и усукани нишки. Някой веднъж ми беше казал, че това е Келтския символ за
пазител. Изглеждаше подходящ. Принадлежеше на майка ми и понякога ме кара да се
чувствам сякаш тя бди над мен.
Когато излязох от банята Британи беше излязла, а Линдзи бе облечена с карго шорти и
горнище с каишки. Бе издърпала русата си коса в конска опашка. Помогна ми да оправя
раницата на раменете ми.
- Ако ти стане твърде тежка кажи нещо на Лукас – посъветва ме – той може да даде
припасите на някое от другите момчета.
- Не съм слабачка, мога да нося собствените си неща – бях малко обидена от това, че
мислеше, че имам нужда от помощ.
- Само казвам. Шерпите се грижеха за много от нещата ти миналото лято, така че може
би няма да издържиш цялата тежест.
- Да, но тази година и аз съм шерпа.
- Изглежда ти ще бъдеш ината също – промърмори.
Не бях ината, но бях решена да издържа тежестта. И да не ми липсват осиновителите ми.
Беше тежка мисъл. Не ме разбирайте погрешно, аз обичах биологичните си родители, но те си
отидоха преди много време. Осиновителите ми вече ме считаха за тяхно собствено родно дете.
Обичам ги толкова силно, че понякога това ме учудва. В природата ми е да изпитвам силни
емоции към нещата. Това бе причината все още да се справям с безсмислената смърт на
родителите ми.
Треперех, когато излизах от кабината на студения сутрешен въздух. Лагеруващите и
водачите се бяха събрали в центъра на селцето. То се намираше точно в националния парк.
Къщите му, рейнджър станцията, малка начална станция за помощ, магазин за подаръци,
магазин за къмпинг доставки и малко кафе. Това бе единствения шанс да се запасиш преди да
заминеш.
Вълнение – и малко нервност –преминаваха през вените ми. След всичко това, аз щях да
отговарям за благополучието на лагеруващите.
Линдзи затвори вратата на кабинката след мен и чукна рамото си в моето за подкрепа.
- Това е, приятелко. Готова ли си?
Поех дълбоко дъх.
- Предполагам.
- Ще се забавляваш много повече това лято, отколкото го направи миналата година.
Наместих раницата си, поех дъх и отидох при групата, която се бе събрала. Доктор Кейн,
сина му и няколко градски студента щяха да бъдат туристи в дивото. Шест шерпи щяха да
пътуват с тях. Това бе много за такава малка група, но Д-р Кейн имаше специална екипировка
за каквото там се опитваше да научи студентите си, така че той нае повече от нас. Което бе
добре за мен, докато още се учех. Да имаш някой да пази гърба ти е отлична идея. Не исках да
бъда единствената отговорна за взимане на решения, които биха ни поставили във вечерните
новини.
Едно момче се отдръпна от групата.
- Здрасти, Кайла – повика ме със смела усмивка, когато ме доближаваше.
Линдзи просто ми даде въпросително повдигане на вежди и продължи докато не спрях да
говоря с Менсън. Той не беше просто ученик на Д-р Кейн, а също и негов син. Срещнах го
предния ден. Наистина бе сладък – неговата тъмно кафява коса бе паднала под веждите и
покриваше лятото му око.
- Здрасти и на теб – отговорих.
- Бях се уплашил, че няма да го направиш.
Той имаше толкова много енергия, че подкрепи собствените ми вълнения относно
предстоящото приключение.
- Не, просто отложих за по-късен старт.
- Това пътуване ще бъде страхотно – каза
- Натрупал ли си много туристически излети?
- О, да. Не тук, разбира се. Но татко и аз сме ходили в други национални гори. Също така