Вдясно от банята имаше малка спалня, празна като останалите помещения в къщата. В гардероба нямаше дрехи.
Втората спалня, която се намираше вляво от банята, беше по-голяма от първата и Валери явно спеше там. На пода лежеше надуваем дюшек, а отгоре — купчина усукани чаршафи, вълнено одеяло и възглавница. Двойните врати на гардероба бяха отворени и вътре се виждаха телени закачалки, окачени на небоядисан дървен прът.
В средата на една от стените имаше нещо. Спенсър се приближи, насочи лъча на фенерчето и видя цветна снимка на хлебарка в едър план. Изглежда, беше откъсната от учебник, защото надписът отдолу беше на суховат, академичен език. Хлебарката беше дълга петнайсетина сантиметра. Снимката бе прикрепена към стената с един-единствен голям гвоздей, забит в средата на хитиновата обвивка на насекомото. На пода, точно под фотографията, лежеше чукът, с който бе забит гвоздеят.
Снимката не беше за украса. Кой би окачил изображение на хлебарка с намерението да разкраси спалня? Нещо повече, употребата на чук, а не на кабарчета или лепенки, загатваше, че човекът бе замахнал гневно с чука.
Хлебарката очевидно беше символ на нещо друго.
Обезпокоен, Спенсър се зачуди дали Валери бе заковала снимката на стената. Това му се стори малко вероятно. Жената, с която бе разговарял предишната нощ в „Червената врата“, беше необикновено нежна, мила и неспособна да се ядоса сериозно.
Но щом не беше Валери, тогава кой? Докато Спенсър движеше лъча на фенерчето по лъскавата хартия, хитиновата обвивка на хлебарката блестеше, сякаш беше мокра. Сенките на пръстите му, които закриваха част от светлината, създаваха илюзията, че тънките крака и пипала на насекомото леко потрепват.
Понякога серийните убийци оставяха подписи на местопрестъплението, за да разпознават работата им. От опит Спенсър знаеше, че това може да е какво ли не — карта за игра, сатанински символ, изрязан в част от анатомията на жертвата, или една-единствена дума или стих, надраскани с кръв на стената. Снимката на хлебарката приличаше на такъв вид подпис, макар да беше по-странна от всичко, което Спенсър бе виждал или чел в стотиците описания на убийства.
Изведнъж той изпита леко чувство на гадене. Не видя следи от насилие в къщата, но още не беше погледнал в гаража. Може би щеше да намери Валери, простряна върху студения бетон — така, както я бе видял във въображението си — с лице, притиснато до пода, с широко отворени, немигащи очи и струйка кръв, стичаща се по слепоочието.
Спенсър знаеше, че изводите му са прибързани. Напоследък обикновеният американец непрекъснато живееше в страх от внезапно, безумно насилие, но за разлика от повечето хора Спенсър беше по-претръпнал към тъмните вероятности в съвременния живот. Той бе издържал на болка и ужас, които оставиха много белези по тялото и в душата му, и за него жестокостта беше неизбежна като изгревите и залезите на слънцето.
Спенсър отмести поглед от снимката на хлебарката и се запита дали ще има смелост да огледа гаража. В същия миг малък черен предмет, хвърлен отвън, строши прозореца на спалнята. Приличаше на ръчна граната.
Спенсър инстинктивно угаси фенерчето, докато стъклата още падаха. Гранатата глухо тупна на килима.
Преди да успее да се обърне, Спенсър бе блъснат от ударната вълна на експлозията. Взривът не бе придружен от светлина. Разнесе се само оглушителен звук. Върху него се посипаха отломки. Спенсър извика, падна и започна да се гърчи на пода. Почувства болка в краката, ръцете и лицето. Тялото му бе предпазено от джинсовото яке, но ръцете му пламнаха от болка. Истинско мъчение. Колко ли пръста изгуби? Колко ли кости бяха счупени? Господи, ръцете му се парализираха от болка и станаха безчувствени, затова не можеше да прецени какви са пораженията.
Най-лошото беше паренето в челото, страните и левия ъгъл на устата. В отчаян опит да намали болката той притисна ръце до лицето си. Страхуваше се от онова, което можеше да установи, но ръцете му пулсираха толкова ожесточено, че не можеше да се довери на възприятието от докосването.
Колко още белега — ако оцелееше — щеше да получи? Колко още белезникави и сбръчкани цикатриксиални бразди и червени, келоидни, чудовищни следи щяха да останат по лицето му?
Трябваше да излезе навън и да потърси помощ.
Спенсър запълзя по пода. Макар и объркан, ужасен и дезориентиран в мрака, той се промъкваше в правилната посока, насочвайки се към вратата на спалнята. Подът бе осеян с нещо като дребни мраморни камъчета. Спенсър се изправи.
Хрумна му, че е станал жертва на война между банди, оспорващи си територии. Лос Анджелис през деветдесетте години бе изпълнен с насилие, досущ Чикаго по времето на Сухия режим. Но съвременните младежки банди бяха по-жестоки и по-добре въоръжени от мафията, натъпкани с наркотици, въодушевени от расизъм и хладнокръвни и безмилостни като змии.